Да боядисваш великденски яйца на над 6000 метра надморска височина. В продължение на години това е традиция за доктор Карина Сълова – лекар на няколко български национални експедиции в Хималаите и Памир.

 

1997 година – в подножието на Еверест, заедно с екипировката за оцеляване и медицинските си инструменти, докторът на алпинистите – Карина Сълова е решила да вземе със себе си и великденската традиция.

„Тръгнах за Еверест – преден базов лагер – 6400. 1997 година, Великден! И казвам: „Трябва да има нещо великденско. Най-напред трябваше да намеря яйца, които не са замръзнали. Обърнах няколко кори и намерих 3-4 яйца. Започнах да ги варя, но там кипва на по-ниска температура – дали бяха сварени – не знам. И с какво да ги украся. Като жена с женска суета – реших с молива за очи… това беше първият Великден на такава височина. На следващата година пак забравих боята, но пък имах флумастери”, разказва д-р Сълова.

Само две години по-късно доктор Сълова вече е експерт във височинното боядисване на великденски яйца. Този път в навечерието на празника тя и алпинистът Дойчин Василев се готвят за поход към връха Шиша пангма.

Напук на традицията, обаче, става първата жена планински спасител у нас през 80-те. По това време вече е специализирала анестезиология и реанимация, а съпругът й – инструктор в планинската служба във Враца, я кани да изнесе здравна лекция пред спасителите.

„Но аз съм лекар, аз не съм жена , мога да бъда полезна. След едно изкачване на връх Монблан, ме поканиха и завърших курсовете”, спомня си тя.

 

Казва, че не помни имена, но помни историите на всички спасени от нея в планината. По време на експедициите към осемхилядниците лекарката също спасявала десетки алпинисти.

Доктор Сълова прави ценни открития по отношение на дихателната недостатъчност на голяма височина. Поставя и световен рекорд по упойка, сложена на близо 6000 метра. 

Д-р Карина Сълова става първата и единствена засега българка, покорила осемхилядника Шиша пангма.  

„Усещането наистина е, че има нещо което ни води и е свързано с друг свят, не знам. Аз съм лекар и съм реална и материална, но въпреки всичко казвам – има нещо. Планината е огледало. В живота човек може да сложи маска, но в планината тя пада и човек разбира малките неща – колко малко ни трябва да сме щастливи, да сме добри, да подадем ръка на човека до нас. Много малко трябва и това се усеща там горе”, каза още д-р Сълова.