Витамин D може да намали риска от диабет тип 2 при някои, да се свързва с по-ниски нива на белтъка тау в мозъка и да подпомага имунния баланс при възпалителни заболявания на червата, но ефектите му не са универсални и зависят от генетика и здравословното състояние, показват три нови изследвания, публикувани в JAMA Network Open, Neurology Open Access и Cell Reports Medicine.

Витамин D, известен като „слънчевия витамин“, всъщност функционира като хормон и участва в редица процеси от поддържане на костите и зъбите до регулация на имунната и сърдечносъдовата система. Въпреки широката му популярност, новите данни показват, че ефектите му не са еднакви при всички и могат да варират значително.

Едно от изследванията разглежда връзката между витамин D и риска от диабет тип 2. Данните показват, че приемът на високи дози, около 4000 международни единици дневно, намалява риска от преминаване от преддиабет към диабет тип 2 с около 19%, но само при хора с определени генетични варианти на рецептора за витамин D. При останалите участници не се наблюдава значим ефект.

Този резултат подчертава нарастващото значение на персонализирания подход в медицината. Генетичните различия могат да определят кой ще има реална полза от дадена добавка и кой – не. В същото време се отбелязва, че диабетът е многокомпонентно заболяване, при което хранене, движение, сън и тегло играят също толкова важна роля, което ограничава значението на единични интервенции.

Второто изследване, проведено от учени от Националния университет на Ирландия в Голуей, проследява връзката между нивата на витамин D и маркери за болестта на Алцхаймер. Установено е, че хора с по-високи нива на витамина в по-ранна възраст имат по-ниски стойности на белтъка тау в мозъка средно 16 години по-късно. Тау е ключов маркер за невродегенеративни процеси.

В същото време не се открива връзка с друг основен показател, какъвто е бета-амилоидът, което подсказва, че ефектът на витамин D може да е ограничен до определени механизми. Изследователите подчертават, че по-високите нива на витамин D могат да отразяват и по-здравословен начин на живот – с повече движение, излагане на слънце и балансирано хранене, което също влияе върху мозъчното здраве.

Третото проучване разглежда ролята на витамин D при възпалителни заболявания на червата, включително болестта на Крон и улцерозен колит. В рамките на 12 седмици при 48 възрастни пациенти е установено, че добавките с витамин D намаляват възпалението и подпомагат по-балансиран имунен отговор.

Конкретно, се наблюдава повишаване на нивата на антитела, които подпомагат разпознаването на полезните бактерии в червата и намаляване на антитела, свързани с прекомерна имунна реакция. Това насочва към различен терапевтичен подход – не потискане на имунитета, а „пренастройването“ му към по-добра поносимост към чревната микрофлора.

Въпреки обещаващите резултати, всички изследвания имат ограничения – те са проведени с малки групи участници, кратка продължителност или липса на дългосрочно проследяване. Това означава, че изводите трябва да се потвърдят в по-големи и добре контролирани проучвания, пише puls.

Изводът е, че приемът на витамин D не е универсално решение и особено високите му дози без медицински контрол могат да имат нежелан ефект върху здравето като гадене, повръщане и слабост. Водеща остава преценката от индивидуалната нужда, която компетентно може да извърши лекар.

Натрупващите се данни показват, че ролята на витамин D е по-сложна от широко разпространените представи. Той може да бъде част от профилактиката и лечението при определени състояния, но ефектът му зависи от фактори като генетика, начин на живот и конкретно здравословно състояние. Именно тази сложност насочва медицината към по-прецизни подходи, какъвто е персонализираният.