Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българският лекарски съюз (БЛС) подписаха Националния рамков договор за медицинските дейности за периода 2026-2028 г.

Церемонията се състоя в Министерството на здравеопазването в присъствието на министъра на здравеопазването Катя Ивкова, управителя на НЗОК д-р Владимир Даскалов и председателя на Управителния съвет на БЛС д-р Николай Брънзалов, предаде БТА.

Д-р Даскалов определи договореното като оптимален баланс между интересите на здравноосигурените лица, държавата и медицинските специалисти. По думите му интересите на пациентите са защитени чрез повече дейности, прозрачност и информираност за техните права, интересите на държавата – чрез контрол и финансова устойчивост, а медицинските специалисти получават по-високо заплащане чрез увеличение на цените на дейностите.

Цените на дейностите в първичната извънболнична медицинска помощ се увеличават средно с 4,38%, а в специализираната извънболнична медицинска помощ – средно с 4,37%. Цените на медико-диагностичните дейности се запазват, но е договорен по-голям обем изследвания. В болничната медицинска помощ е договорено увеличение на цените на дейностите средно с до 10%, с изключение на определени дейности, сред които хемодиализа, диагностика и лечение на онкологични и хематологични заболявания, трансплантации и някои видове високоспециализирани изследвания и процедури.

Предвижда се през ноември да бъде изплатена еднократна сума на изпълнителите на първична и специализирана извънболнична медицинска помощ за отчетените дейности по предходния рамков договор за периода от 1 януари до 31 август 2026 г. във връзка с увеличението на цените.

По новия договор са договорени алгоритми, цени и обеми на новите клинични пътеки, клинични и амбулаторни процедури, включени в пакета от медицински дейности, заплащани от бюджета на НЗОК. Целта е осъвременяване на пакета и разширяване на диагностичните и терапевтичните възможности. Предвижда се извеждането на допълнителни дейности в амбулаторни процедури с цел по-ефективен контрол на заболяванията и намаляване на необходимостта от хоспитализация.

Председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов заяви, че сред положителните промени са редица нови дейности и процедури, които са насочени към пациентите. Сред тях той посочи нова диспансерна диагноза, свързана с хронично бъбречно заболяване, както и отпадането на електронната рецептурна книжка.

По думите му са предвидени промени, които ще улеснят достъпа до консултации със специалист при профилактични изследвания, извършвани от общопрактикуващите лекари. В специализираната извънболнична помощ се разширяват възможностите за високоспециализирани медицински изследвания, включително при деца.

В новия рамков договор са включени две нови клинични пътеки – за транзиторна исхемична атака и за лечение на инфекции на пикочните и половите пътища. Предвидени са и нови амбулаторни процедури, сред които секвениране от следващо поколение при пациенти с новодиагностицирани онкологични заболявания.

Брънзалов посочи, че БЛС се е съобразил с параметрите на бюджета на НЗОК за 2026 г., но според съсловната организация бюджетът е недостатъчен. По думите му за стабилизиране на системата на здравеопазването е необходимо увеличение на бюджета на НЗОК с минимум 25%. Той каза още, че БЛС ще продължи да настоява за пълно остойностяване на лекарския труд, като то да отчита квалификацията на медицинския специалист, мястото и условията, при които се предоставя медицинската помощ.

Брънзалов заяви, че БЛС ще настоява да бъде възстановено участието на съсловната организация при въвеждането на нови терапии и при изискванията на НЗОК за издаване на протоколи за лечение по конкретни заболявания.

Министърът на здравеопазването Катя Ивкова посочи, че е спазена бюджетната рамка, заложена в Закона за бюджета на НЗОК за 2026 г. Тя каза, че предстоят срещи с ръководствата на НЗОК и БЛС за надграждане на постигнатото.