Мъж от София разкри, че в две столични здравни заведения му е била отказана инжекция против тетанус с оправданието, че няма. В трета болница пък му казали, че "биха били склонни" да му обърнат внимание, но само ако си "плати".

Bobby Ilinov публикува разказа си в социалните мрежи. Той разказва, че се порязал на ръждива ламарина и тръгнал към най-близкото лечебно заведене, което е Трета градска болница. 

"Голяма болница. Със статут на национална. Но нямат абсолютно никакви инжекции против каквито и да е инфекции. Така ми казват", пише мъжът в поста си.

Оттам отива в друга - Втора градска, която също е многопрофилна, но отново бива отпратен по същата причина - нямат инжекции против инфекция.

Отправя се към Пета градска. 

Обаче и там ме отпращат. Казвам им, че вече няколко поред болници ми отказват здравна услуга. Споменават, че биха били склонни да ми обърнат внимание само ако си платя – и манипулацията, и консуматива. И ме пращат да диря в квартала аптека, от която да си купя ампула и спринцовка. Казвам им, че съм здравно осигурен. Това не ги интересува. Тука е така, ми отговарят. И ме отпращат да ходя в "Пирогов".

В "Пирогов" чакал час, за да му се обърне внимание, като пред него минали всякакви тежки случаи, въпреки че той е дошъл за работа за точно 2 минути, казва той. "А моят случай е лек и може да се оправи за две минути в коя да е болница. Поне така би трябвало да е. Но, уви, не. Тогава за какво са тези болници? За архитектурна украса на града?", пита мъжът.

Ето какво написа след това:

Живеем в цивилизована Европа. От 20 години сме държава членка на Европейския съюз. София е европейка столица. 21-ви век сме. Здравното обслужване трябва да е на много високо ниво – бързо и лесно, особено за леки случаи. Но, уви, не е така.
Не страдам от носталгия и сантимент по предишният обществен строй в България, обаче помня как тогава във всяка болница имаше дежурен кабинет с медицински така наречен спешен шкаф (метален, с витрина) с основни неща за първа медицинска помощ, включително инжекции против инфекции. Даже, ако не се лъжа, такъв шкаф имаше дори в обикновени поликлиники. Плюс повече човещина, състрадание, милосърдие и грижа за изпаднал в нужда от здравно обслужване. И бе напълно безплатно.
А сега? Сега хладно те игнорират или те гледат в ръцете и искат пари от човек, който е здравно осигурен. Та те дори не пожелаха да ми промият раната, да я третират с препарат и да я превържат.
Не исках страницата ми да се превръща в място за агитация и пропаганда, затова в нея не писах за политика по време на предизборната кампания на току-що отминалите национални избори за нов парламент и респективно ново правителство. Но грешната държавна политика (включително по отношение на обществено здравеопазване) през последните десетилетия ни докараха до това ниско ниво на здравни грижи. И сега се надявам да настъпи някаква промяна в положителна посока. Дано! Защото ми писна. Писна ми да се крадат милиарди от бюджета или да се харчат за глупости, а не да се влагат в подобряване живота на хората, подобряване на здравеопазване, образование, инфраструктура, електронно правителство и така нататък. Писна ми някои болници да гледат на болните хора не като на пациенти, а като на клиенти дойни крави дори за елементарни неща.
Някой може би ще ме изхейти, че съм голям мъж, а пък се жаля като разглезен женчо. Повдигам темата, защото утре това може да се случи на възрастна трудноподвижна баба, която не може да обикаля от квартал на квартал и от болница на болница, може да се случи на беден човек, който няма пари за таксита, консумативи, манипулации, може да се случи на майка с малко дете.

Той прилага и видеоклип, съставен от няколко клипчета, записани в болниците, в които е бил.