Има данни, че имунологичната ефективност на ваксините срещу COVID-19 е най-малко от осем месеца до една година, като става въпрос за двете РНК ваксини. За антителата е установено, че до третия месец те се покачват, а след това започва спад, но в същото време клетъчният имунитет, обоснован от паметовите клетки, остава за доста по-дълъг период. За това има вече преки доказателства, установени през третата фаза от клиничното изпитване на ваксините, информира акад. Богдан Петрунов в свой материал за пандемията от коронавируса и за борбата с нея, публикуван от БАН.

Той уточнява, че научен отговор на въпроса: "Какво е становището за продължителността на ваксиналния имунитет?", ще може да се даде не по-рано от една година, даже две години, след началото на приложението на ваксините.

Много важно е обаче голямото значение на ваксините при изграждането на т.нар. колективен имунитет.

"Ако успеем да постигнем поне в 50-60 процента от човечеството добър ваксинален имунитет и към него се прибави този получен от преболедувалите хора, т.е. не по-малко от 70 процента общо, ще постигнем точката на "пречупване" на пандемията и нейното постепенно угасване. Това е крайната цел на всички здравни усилия и противоепидемични мерки", пише акад. Петрунов.

По думите му, пандемията, предизвикана от COVID-19, безспорно е най-голямото здравно, социално и икономическо предизвикателство в съвременната история на човечеството, свързано с огромни човешки жертви, с личностни и социални разстройства, с икономически и финансови загуби.

Какви са предимствата и недостатъците на различните видове ваксини, с които в момента светът разполага?

Има четири основни подхода за създаването на ваксини срещу коронавируса. Първият е използването на иРНК-платформа, която пренася генетичния материал от спайка на вируса, защото това е основната му част, която реагира с организма. Той от своя страна предизвиква синтеза на спайк протеина, който стимулира имунната система към хуморален/антитялов и клетъчен отговор. Това е иновативен подход, много перспективен и от най-големите постижения на медицината в последните години, казва акад.Петрунов.

Той дава пример, че такъв тип ваксини са: Pfizer/Biontech, Moderna, CureVac и други.

Вторият тип са т.нар. векторни ваксини, при които с помощта на различни видове вектори, най-често аденовируси, вирусът на морбили, на хепатит и др., отново генетичният материал от коронавируса се вкарва в човешкия организъм, за да се стимулира имунитетът. Такива са ваксините на AstraZeneka, Johnson и Johnson, "Спутник V", Merck/Pasteur, някои китайски ваксини.

Третият тип ваксини са т.нар. протеинови ваксини, които са базирани или на целия белтък от спайка на вируса или на части от него, или на тялото на вируса - нуклеокапсида, който също може да създаде мощен имунитет, без да предизвика инфекция. Тези ваксини също имат голяма перспектива. В момента такава ваксина се подготвя в Русия, наречена е "Вектор", фирмите Novоvax, GSK правят такава ваксини, а и някои лаборатории в Китай и Куба.

Четвъртият тип са т.нар. живи или атенюирани ваксини, т.е. живи, но отслабени, с намалена активност, при които се използва целият антигенен потенциал на вируса, за да може да се стимулира съответно мощен имунитет. Такива ваксини се правят в Турция, Индия, Китай.

Акад. Петрунов съобщава, че сега не по-малко от 200 ваксини се намират в първа, втора или в трета фаза на клинично изпитване, а може би още много са в експериментална фаза. До момента официално регистрирани от FDA /Агенцията за контрол на храните и лекарствата/ в САЩ и от EMA /Европейската агенция по лекарствата/ са три ваксини. Това са двете РНК ваксини - на Pfizer/BionTech и на Moderna, и векторната ваксина на AstraZeneka.

Има голям интерес към векторните ваксини, защото различните видове вектори, които се използват, показват различни възможности, различна сила на имунно въздействие. Много скоро се очаква да бъде регистрирана ваксина и на Jonson&Jonson, която също е векторна, ползваща човешки аденовирус. Тя има претенцията, че ще може с една имунизация да постигне много добър резултат, отбелязва акад.Богдан Петрунов.

"В момента големите компании много активно разработват вариант за трета реимунизация при някои от ваксините, която ще бъде обогатена с актуалните циркулиращи мутации. Идеята е в късната есен на 2021 г. на ваксинираните с две дози да се постави трета, с което да бъдат по-широко защитени. Разработването в момента на един нов вариант на съществуваща ваксина ще отнеме няколко месеца, няма да бъде с години", съобщава ученият.