Майките са най-близките ни приятели. Те са невероятни хора и преди всички - истински герои.

Герои, които обичат с цялото си сърце и ни пазят от света.

Днес пиша за жената, която ме отгледа. Тя е истински боец. Криеше бедите и страданията си, за да понесе моите болки и притеснения.

За жената, която девет месеца ме носеше под сърцето си.

Всеки разговор с нея ме кара да гледам на света по друг начин. Тя ме кара да се замисля как една жена се бори и допринася за живота. Тя ме кара да мисля затова как един ден и аз ще трябва да се справя с него. Но имам надежда, виждайки как майка ми всеки ден се бори с трудностите, превръщайки ме в по-добър и силен човек.

Тя винаги ме кара да гледам от положителната страна на живота. Че някой ден и аз ще трябва да допринеса за собственото си семейство и да се справя с трудностите на живота.

През годините разбрах колко сериозна е майчината подкрепа и че не всяко дете има щастието да я има.

Благодаря, че имам честта до мен да има такава жена. Гледайки я да се бори с всичко и винаги да побеждава, осъзнавам, че не жена ме е родила, а истинска кралица.

Благодаря за всичко, което правиш за мен, мамо. Обичам те!