Пиша ти това писмо, защото знам по-добре от всеки какво е да се изгубиш.

Имаш мечти и амбиции. Не се предаваш, но в момента имаш усещането, че си изгубила пътя си. Има много неща, които да направиш, но не знаеш откъде да започнеш.

Знаеш точно какво искаш: Живот, изпълнен с приключения, да помагаш на другите и да откриеш истинската любов. Искаш приятелите и семейството ти да се гордеят с теб.

Не изпитваш вина, защото това си ти, макар и хората около теб често да казват колко си егоистична, как имаш прекалено големи очаквания и не си зряла.

Знам каква тежест имат тези думи и те са причината да плачеш вечер.

Знам и, че не си добре. Аз също не бях, но важното е да не губиш надежда. Рано или късно всичко ще се оправи. Ти не се проваляш, а растеш.

Няма определена възраст да направиш дадено нещо. Отдели, колкото време ти е нужно, и си поеми въздух.

Не се обвинявай, а оцени всичко, което ти се случва, защото с работата, ученето и някое ново хоби няма да ти остане достатъчно време за малките неща, които обичаш.

Последното, което искам да ти кажа и да те окуража, е да се молиш. Бог винаги е до нас и слуша молитвите ни, чува сълзите ни. Той винаги ни помага, когато му е дошло времето.

Междувременно, не прибързвай. Движи се напред с малки крачки и ще видиш как битките ти завършват с победа.

Не е лесно знам, но бъди търпелива, имай надежда и се довери на Бог, за да видиш, че всичко си заслужава.

Поздрави,

Момичето, което преди също беше изгубено