Миналата сряда от "Александра Филмс" публикуваха в профила си във Facebook официалния трейлър на „Агенти на времето: Васил Левски“ - семеен филм, направен с изкуствен интелект, трейлърът на който предизвика много коментари и отново отвори дебата за ролята на AI в света на съвременното изкуство. GlasNews разговаря със студент по анимационно кино, който коментира ефективността на продукцията, границите при използването на новите технологии и бъдещето на професията.

Лентата е сочен като първият български пълнометражен анимационен филм, който ще излезе по кината у нас.

Проектът е представен от създателите му като опит Апостола да бъде доближен до младата публика чрез модерен визуален език. По думите им „Агенти на времето: Васил Левски“ се показва националният герой „по нов, жив и вълнуващ начин за децата на днешния свят – като вдъхновяващ герой, водач и съюзник в една голяма мисия, която доказва, че историята не е просто нещо, което учим, а нещо, което ни изгражда“.

Трейлърът бързо предизвиква вълна от реакциите и отново поставя на дневен ред въпроса за мястото на изкуствения интелект в съвременното изкуство. 

"При наличието на толкова много талантливи български художници и аниматори... наистина ли трябваше да направят филм с изкуствен интелект?", гласи един коментар.

"Това, че е направн с изкуствен интелект вече му смъква стойноста. Има хиляди талантливи 3D аниматори, хора занимаващи се с дигитално изкуство (да има и такова, използват дигитални инструменти, но въпреки това използват собствения си талант и умения в рисуването). Вие сте направили анимация с програмка с 60 евро месечен абонамент. Съвета ми към вас е АКО съберете пари от това нещо, което сте "изсмукали от пръстите" си, ги вложете в екип от живи и с естествен интелект аниматори.", написа пък момиче.

Коментарите са хиляди, няма как да представим всички.

Два дни след публикуването на трейлъра и множеството негативни реакции от създателите на филма излязоха с официално писмо към медиите. В него те признават, че използват "съвременни дигитални AI инстументи", но те "не премахват човешката работа, а променят производствения процес".

"Продукцията се създава чрез хибриден производствен процес, който съчетава човешка творческа работа със съвременни дигитални и AI инструменти. Съвременните инструменти не премахват човешката работа, а променят производствения процес. Зад филма стоят реални: сценарий, драматургия, режисьорски решения, визуална разработка, монтаж, музика, озвучаване, постпродукция и финален човешки творчески контрол", заявиха още продуцентите.

Филмът излиза в кината на 11 септември, а дотогава продуцентите обещаха значително и чувтсвително да подобряват сцените, монтажа, музиката, озвучаването и постпродукцията. Към този момент не е ясен творческият екип и актьорският състав.

В позицията на създателите на филма се споменават и други теми, сред които историческия аспект.

Какво мисли един студент по анимационно кино за филма „Агенти на времето: Васил Левски“?

Това бе един от многото въпроси, които зададохме на 21-годишния Илия Танев, студент от Нов български университет. Според него, трейлърът на филма е бездушен:

"AI винаги ще бъде без душа и ще кара нещата да изглеждат механични. Точно такъв е трейлърът. Нито кадрите, нито лицата, нито последователността на кадрите са убедителни. "Филмът" е като един продукт направен на лента във фабрика."

Реакцията му не е изолирана. По думите на Илия неговите състуденти също са приели трейлъра негативно и са отбелязали сходни слабости в анимацията и визуалния разказ.

А умира ли традиционното кино? Илия е оптимистичен, че не.

"Колкото и такива продукции да има, те няма да са фактор за работата, поне така мисля. Хората знаят как да оценяват истинското и нещата, в които са вложени старание и любов."

Студентът не крие и разочарованието си, че проектът, посветен на Васил Левски, не е поверен на българските специалисти.

"Яд ме е, че в България има достатъчно кадърни аниматори, драматурзи и режисьори, които биха вложили душата си да направят добър анимацонен филм за Васил Левски", коментира той.

Той добави още, че според него продуцентите на филма Зипо и Слаш "не искат стойностен продукт, а бързи пари".

Въпреки това Илия вярва в ползата на изкуствения интелект, макар и етичната граница на използването му да достига само до проучването: "Ако се използва за генериране на неща, то продукцията губи своята автентичност и тогава се прекрачват граници."

Студентът признава, че все още не познава в детайли всички AI инструменти, използвани в световното кино, но допуска, че те могат да улеснят част от работния процес. Въпреки това това остава скептично към преобразуването им в основен творчески инструмент.

Илия е убеден, че филмите, създадени с предимства с изкуствен интелект, няма да се превърнат в норма: "Защото винаги ще съществува фестивалното кино. Там се търси креативност, разнообразие и абстрактност. Наскоро на фестивалът в Кан имаше някакъв филм, в който имаше голяма степен участие на изкуствен интелект и създалите бяха освиркани."

"Творците не искат AI. Ако някой каже, че иска, той не е творец", заключи той.