Планетата не спира да ни изненадва и понякога с изненада откриваме, че се случва нещо, което дори не сме могли да си представим. Нещо подобно се случило в канадско село през 1947 г., когато местните жители лесно различавали лая на кучета от речта на съседите си, намирайки се на километри разстояние от тях.

Това необичайно събитие се случило между 17 януари и 5 февруари 1947 г. в Юкон в северозападна Канада. Регионът бил засегнат от рекордно ниски температури, достигайки рекордните -64°C на 3 февруари.

Според метеоролога Гордън Тул, който измерва най-ниската температура на малкото местно летище Snaga по това време, термометърът, който той използвал по това време, не падал под -62,2°C, така че той трябвало да надраска допълнителна линия върху термометъра за записване на температурата.

Обърнете внимание, че при такива ниски температури дъхът се превръща във въздуха в бял прах и в същото време издава звънлив звук, пише IFL Science. Престоят навън за повече от няколко минути обаче може да доведе до измръзване на откритата кожа, а освен това рискът от хипотермия нараства катастрофално.

Въпреки това, един от най-странните ефекти на такава ниска температура, може би, остава разпространението на звука. Тогава местните жители на Снага в Юкон, където температурата била рекордно ниска, забелязали, че звукът започва да се разпространява много по-различно от преди.

Тул каза, че когато измервал температурата на летището, той можел ясно да чуе кучетата да лаят и хората да говорят в централното село. По принцип нищо изненадващо, освен че селото се намира на почти 6 километра от летището. Нещо повече, Тул отбелязва, че е чул и пропукването на лед в Уайт Ривър, което звучало отчетливо, силно и „тракало като изстрели“, докато реката е на 1,6 километра от летището.

Какви са тези странни ефекти и какво ги причинява? Дейвис Филипс, старши климатолог в Environment Canada, предложи да отговори на този въпрос. Според него е важно да се разбере, че звукът се разпространява по различен начин при различни температури. Например в студа звукът се разпространява не само по-бавно, но и на големи разстояния.

Факт е, че когато въздухът е студен близо до земята и топъл над нея, звуците се пречупват от топъл въздух към повърхността. След това звукът ще пътува между земята и топлия въздух, пътувайки много по-далеч, отколкото при високи температури. Това обяснява факта, че хората на летището са чували разговорите на хората в селото.

Според Филипс температурната инверсия всъщност е причинила звуковите вълни да се отклонят обратно към земята, вместо да се издигат нагоре. Това обаче не са всички ефекти, които са изпитали местните жители. Друг любопитен фактор бил, че хората видели бели облаци дъх да се задържат във въздуха в продължение на няколко минути. Всъщност човек, който вървял по улицата, оставил "бял влак" след себе си.

Според Тул тогава един от наблюдателите на летището се спуснал по пистата и всяко негово издишване оставало малка неподвижна мъгла. Няколко минути по-късно той успял да се върне обратно по същия път, използвайки "бялото перо" като водач, тъй като било доста трудно да се ориентира в пространството.