Днешните градове са огнища на неравенство. Градските имоти са сред най-скъпите терени в света. Те привличат милиардери, които търсят начин да съхраняват богатството си, и хедж фондове, които преследват сигурна печалба. Авенютата на Ню Йорк, булевардите на Париж и небостъргачите на Дубай правят богатите още по-богати, но същевременно оскъпяват живота за всички останали.

Въпреки това милиони хора продължават да се стичат към градовете. През XXI век човечеството се превърна в градски вид – над 50% от световното население вече живее в урбанизирани райони. Причината е, че предимствата на градския живот – възможностите, културата, ресурсите и контактите – надделяват над високата цена на живота. Неравенството сякаш е цената, която плащаме за всички тези възможности.

Но дали това е неизбежно? Археологически открития от Южна Азия поставят под съмнение тази представа. Ново изследване, публикувано в списание Antiquity, показва, че в един от първите градове в Южна Азия неравенството е било ниско – и дори е намалявало с времето, докато жителите са забогатявали.

През 2021 г. изследователи започват проект, посветен на дългосрочната история на неравенството чрез археологически данни. Основният обект е древният град Мохенджо-Даро – един от най-старите градове в света, разположен в днешен Пакистан и част от цивилизацията по река Инд.

Учените използват т.нар. коефициент на Джини – показател, който измерва степента на неравенство в дадено общество. Колкото по-близка е стойността до 1, толкова по-голямо е неравенството. При по-равномерно разпределение стойността клони към 0.

Археолозите измерват 309 къщи в Мохенджо-Даро и установяват, че коефициентът на Джини е 0,44 – значително по-нисък от този в други древни градове като Кносос в Древна Гърция (0,86) или Ур и Угарит в Месопотамия (над 0,60).

Още по-интересно е, че с времето неравенството в Мохенджо-Даро продължава да намалява. Най-старите къщи имат коефициент 0,39, а в по-късните периоди той спада до 0,23 – стойност, сравнима с най-ранните земеделски селища в света.

Градът е построен преди повече от 4000 години и впечатлява археолозите със своята организация – широки улици, обществени бани, канализация и добре изградени домове, някои с втори етаж и частни помещения за къпане.

Изследователите смятат, че ниското ниво на неравенство вероятно се дължи на общи правила и форми на управление, които са ограничавали прекомерното натрупване на богатство. В града има доказателства за стандартизирано строителство, еднакви тухли, мерки и печати за търговия, което говори за силна организация и координация.

Според учените Мохенджо-Даро показва, че градовете не е задължително да водят до огромни социални различия. Напротив – възможно е общество да просперира, като същевременно поддържа относително равенство между жителите си.

Превод: GlasNews.bg