България е една от малкото страни, в които гласуването е задължително

В деня на президентските избори припомняме, че гласуването е не само право, но задължение на граждански дълг. В няколко страни по света обаче то е и законово задължение. 

Една от тези страни е България. 

Още в началото на втората страница от Изборния кодекс, който, изтеглен от уебсайта на Централната избирателна комисия, е дълъг 203 стандартни страници, е посочено, че гласуването е задължително, "извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг".

България не е и единствената страна, която е записала в законите си, че подаването на гласа е задължително.

Според Международния институт за демокрация и съдействие при избори (International IDEA) задължителното гласуване се прилага още в Аржентина, Австралия, Белгия, Боливия, Бразилия, Чили, Еквадор, Лихтенщайн, Люксембург, Науру, Перу, Самоа, Сингапур, Тайланд, Турция и Уругвай.

В Швейцария пък то се прилага само в кантона Шафхаузен.

Сред ранните примери е Белгия, където задължението е въведено през 1892 г. за мъжете и през 1949 г. - за жените. В Австралия то датира от 1924 г., а в Бразилия - от 1932 г.

Има и държави, които се връщат към този модел. Чили например премахва задължителното гласуване през 2012 г., но го въвежда отново през 2023 г. В Самоа то е въведено през 2019 г. и е приложено за първи път на общите избори през 2021 г.

Какво е положението в България?

Темата за задължителното гласуване от години се използва в политическите сблъсъци у нас. Това пише през 2017 година журналистът Иван Бедров в коментар за „Дойче веле“. Първоначално, пише той, то е представяно като средство за намаляване на относителната тежест на дисциплинирания електорат на ДПС чрез по-висока избирателна активност. 

Журналистът проследява и променящите се партийни позиции.

НДСВ е първата голяма партия, предложила мярката, а сред поддръжниците ѝ са Патриотичният фронт, АБВ и „Атака“. БСП през повечето време се противопоставя, но променя позицията си, след като през 2014 г. ДПС оттегля подкрепата си за правителството на Пламен Орешарски.

Партията на Бойко Борисов подкрепя идеята през повечето време, но застава зад въвеждането ѝ едва след ултиматум от националистическите си коалиционни партньори.

Според Бедров тези обрати затвърждават усещането, че задължителното гласуване служи като политическо „плашило“, с което партиите периодично се опитват да оказват натиск една върху друга. Така в България задължителното гласуване е въведено през 2016 г., а с промените беше предвидена и санцкия, ако пропусналите да упражнят правото си на глас не докажат, че са имали основателна причина да го направят в два поредни избора от един и същ вид.

Санкцията е била заличаване от избирателните списъци, като за да бъдат включени отново, заличените избиратели е трябвало да подадат писмено заявление до съответния орган по постоянния си адрес.

Разпоредбата е предвиждала и изключения. До заличаване не е следвало да се стига, ако гражданинът докаже с документи, че не е могъл да гласува по уважителни причини - отсъствие от страната по време на изборите, заболяване, учебна или служебна заетост, както и други непредвидени обстоятелства.

От санкцията са били изключени българските граждани, пребиваващи извън страната, хората с трайни увреждания, увредено зрение или затруднения в придвижването, както и лицата над 70 години.

Това е било регламентирано в чл. 242а от ИК, който днес не съществува, защото малко по-малко от година след направените в закона промени Конституционният съд отменя целия текст, обявявайки санкцията като противоконституционна.

Така днес гласуването е на практика задължително, но и неприложимо. 

Въпреки това България е сред примерите, които показват разликата между формалното задължение и действителното му изпълнение. В Коста Рика участието в избори също е предвидено като задължение, но се разбира като граждански дълг, без правни санкции за неизпълнение. В Мексико и Панама също не няма наказания за негласуване.

В Гърция пък административните санкции, включително ограниченията за издаване на паспорт, шофьорска книжка или разрешително за упражняване на професия, са официално отменени през 2000 г.

Какво предвиждат санкциите в останалите държави?

Санкциите се различават значително. В някои държави негласувалият трябва да представи уважителна причина за отсъствието си, за да избегне последващо наказание. В други се налага глоба.

В Сингапур негласувалият се заличава от избирателния регистър. За да бъде включен отново, трябва да подаде заявление и да обясни защо не е участвал. Ако няма уважителна причина, се дължи такса. Предвидено е и ограничение за кандидатиране на последващи президентски или парламентарни избори.

В Белгия неучастието в поне четири избора в рамките на 15 години може да доведе до лишаване от избирателни права. В Тайланд негласуването може да ограничи възможността за кандидатиране на местни или национални избори.

Задължението не важи еднакво за всички

Много държави предвиждат изключения според възрастта или други обстоятелства, както в България. В Бразилия гласуването е доброволно за неграмотните, за хората между 16 и 18 години и за тези над 70 години. В Еквадор изключения има за гражданите между 16 и 18 години, хората над 65 години, военнослужещите и полицаите, хората с увреждания и живеещите в чужбина. В Люксембург гласуването е доброволно за лицата над 75 години и за отсъстващите от своята община в изборния ден.

Уважителната причина също може да освободи негласувалия от санкция, както е в Австралия.

Повече участие или ограничаване на свободата?

Привържениците на задължителното гласуване смятат, че по-високата активност дава по-голяма легитимност на избраните управляващи. Според тях участието има и образователен ефект, а партиите могат да отделят по-малко средства, за да убеждават гражданите изобщо да отидат до урните.

Критиците пък поставят въпроса за свободата на избор - включително свободата човек да не участва. Сред посочените недостатъци са разходите за контрол и санкциониране, повече празни и недействителни бюлетини, както и рискът принудени да гласуват хора да изберат кандидат на случаен принцип.

Ако днес сте се събудили с мисълта, че няма да упражните правото на вот, но сте променили мнението си, секциите за гласуване затварят в 20:00 часа тази вечер. Може да проверите в системата на ГРАО къде е вашата избирателка секция.