Амазония, често наричана „белите дробове на света“, е изправена пред едно от най-големите изпитания в историята си. Учените предупреждават, че след сто години най-голямата тропическа гора на планетата може да изглежда коренно различно от това, което познаваме днес.

Разположена на площ от над 5,2 милиона квадратни километра, Амазония играе ключова роля за климата на Земята. Тя съхранява огромни количества въглерод, поддържа едно от най-богатите биоразнообразия в света и осигурява препитание на около 47 милиона души.

Според публикация на Live Science около 17% от амазонската гора вече са унищожени, изсечени или заменени от земеделски площи. Към това се добавят незаконният добив на полезни изкопаеми, нефтените сондажи, климатичните промени и все по-честите горски пожари.

Учените посочват, че именно следващите десетилетия ще бъдат решаващи за бъдещето на региона.

Според Бернардо Флорес от лабораторията EqualSea към Университета в Сантяго де Компостела Амазония е попаднала в опасен порочен кръг. Колкото повече гора изчезва, толкова по-малко валежи се образуват. По-малкото валежи водят до още по-сух климат, а това ускорява загубата на горски площи.

Тази тенденция вече се наблюдава в т.нар. „дъга на обезлесяването“ – район с площ около 800 000 квадратни километра по периферията на Амазония, където натискът върху гората е най-силен. Именно там учените търсят отговор на въпроса как ще изглежда джунглата след век.

Сред най-сериозните, но често пренебрегвани заплахи са лианите. Тези увивни растения се конкурират с дърветата за светлина и хранителни вещества, като намаляват шансовете им за оцеляване и ограничават разнообразието на дървесните видове. Според експертите при по-сух климат лианите могат постепенно да започнат да доминират в цели райони на гората.

Друг проблем са инвазивните тревни видове, внесени в региона чрез животновъдството. Очакванията са те да продължат да се разпространяват през следващите десетилетия и постепенно да изместват местната растителност. Резултатът може да бъде сериозен спад в биоразнообразието.

Някои части на Амазония дори могат да започнат да придобиват характеристики, по-близки до савана, макар учените да не смятат, че цялата джунгла ще се превърне в такава екосистема.

Последиците няма да засегнат само растенията. Под заплаха могат да се окажат множество животински видове, особено тези, които зависят от реките и влажните местообитания. Сериозно засегнати ще бъдат и коренните народи, които от векове живеят в региона и разчитат на гората за своето оцеляване.

Според учените съдбата на Амазония е пряко свързана и с бъдещето на глобалния климат. Ако деградацията на гората продължи, това може да доведе до още по-нестабилна и непредвидима климатична система в различни части на света.

Затова експертите са категорични – следващите 100 години няма просто да определят как ще изглежда Амазония. Те могат да определят и как ще изглежда светът, който оставяме след себе си.