Когато става дума за живота на Исус Христос, повечето хора се сещат за Новия завет. Историците обаче обръщат внимание и на други източници - написани от автори, които не са били християни и не са се стремили да доказват библейските разкази.

Според публикация на Daily Mail едни от най-често цитираните нехристиянски свидетелства идват от трудовете на римския историк Тацит и на еврейския историк Йосиф Флавий.

Тацит е смятан за един от най-уважаваните историци на Римската империя. В своите съчинения той описва преследванията срещу християните след Големия пожар в Рим през 64 година. Именно там той споменава, че името на християните произлиза от Христос, който е бил екзекутиран по времето на император Тиберий от Понтий Пилат, римския наместник на Юдея.

Любопитното е, че Тацит не е бил привърженик на християнството. Напротив - в текстовете си той се отнася критично към християните и техните вярвания. Именно затова много учени смятат свидетелството му за особено важно от историческа гледна точка.

Другият често цитиран източник е Йосиф Флавий - еврейски аристократ и историк, живял само няколко десетилетия след времето, в което според традицията е живял Исус. В своя труд „Юдейски древности“ той споменава Яков, когото нарича „брат на Исус, наричан Христос“.

Според библеиста Лорънс Микитюк именно тези текстове са сред най-важните нехристиянски свидетелства за съществуването на Исус като историческа личност. Те поставят Исус в Юдея през I век и свързват живота му с началото на християнското движение.

Днес повечето историци приемат, че Исус от Назарет е съществувал като реална историческа личност, макар че много подробности около живота и учението му продължават да бъдат предмет на научни и религиозни дискусии.

Затова и близо две хилядолетия по-късно трудовете на Тацит и Йосиф Флавий продължават да бъдат сред най-обсъжданите древни източници, когато се говори за историческия Исус.

Превод: GlasNews