България има множество обекти с национално и световно значение, които и досега будят любопитство у всеки посетил. Не всички имат напълно изяснен произход и значение, но едно е сигурно – те ще продължават да разпалват интереса на учени и любознателни хора в бъдеще.

Мадарският конник е една от многото мистериозни културни ценности на нашата територия. Намира се близо до село Мадара, Шуменска област, и е част от 100-те национални туристически обекта на България. Смята се, че той е единственият по рода си каменен барелеф в цяла Европа и именно благодарение на тази своя уникалност е част от културното наследство на ЮНЕСКО. Освен световно величие, той е и един от най-разпознаваемите символи на България. Той е толкова важен и ценен, че през 2008 г. спечели първото място на конкурса кой български символ да стои на еврото, ако някога бъде въведено у нас.

Мадарският конник беше сред 33-те символа, в три различни категории и спечели с 25.44 % от гласовете, следван от кирилицата, хълмът „Царевец“ , българската роза и розовото масло и Рилския манастир.

Мадарският конник е наистина уникален, единствен по рода си и може да се гордеем, че наши предци са създателите на нещо толкова грандиозно и неповторимо.

Какво представлява каменният барелеф?

Цялата композиция на барелефа е представена от четири фигури – ездач на кон, който пронизва с копието си лъв и куче, което плътно следва коня. Цялата тази сцена е издялана на впечатляващите 75 метра височина на 100-метрова отвесна скала. Около самия барелеф има издълбани в скалата три надписа. Размерите на изображението са 2.6 метра височина и 3.1 метра широчина.

Мадарският конник се намира съвсем близо до прабългарско езическо светилище. Самото облекло на конника и изработката на четирите фигури показва, че изработването на барелефа трябва да се свърже с културата на прабългарите, а не с тази на тракийци, византийци или други.

Научни изследвания за Мадарския конник през годините

Първото споменаване на барелефа от село Мадара е направено от известния арменски пътешественик Хугас Инджеджикян, който е пътувал из българските земи в периода 1792 г. – 1809 г. Най-общоприетата теза обаче е, че барелефът е открит от Феликс Каниц през 1872 г., когато той съвсем погрешно е предположил, че надписите около композицията с конника са на латински език. След това Константин Иречек през 1884 г. установил чрез далекоглед, че надписите са на гръцки език и това негово твърдение е в основата на теорията, че Мадарският конник е дело на тракийската цивилизация.

Няколко години след това, през 1895 г. известният изследовател Карел Шкорпил проучил барелефа внимателно от едно скеле и стигнал до заключението, че конникът е кан Крум и барелефът е от времето на първата българска епоха.

След това много други видни учени и археолози правят различни проучвания на Мадарския конник и, разбира се, всеки един от тях достига до различно заключение.

Едва през 1954 г. Българската академия на науките организира много мащабна експедиция до скалния барелеф, в който участват голям набор от различни специалисти – археолози, историци, архитекти и епиграфи.

Съществува дори хипотеза, според която конникът всъщност е персийският владетел Дарий или дори самият древногръцки бог Митра.

Най-разпространената и подкрепена с най-много доказателства хипотеза си остава, че релефът е изображение на триумфалната сцена на български кан срещу Византия, отбелязва vesti.bg.

Друга известна и вероятна хипотеза е, че на изображението на барелефа е представен върховният бог Тангра. Има множество други хипотези, има и такива, които са доста далече от истината, но дали някога ще узнаем напълно тайната на Мадарския конник?

Надписите на Мадарския конник

Прецизно изсечени в скалата, гордо стоят три надписа, чиято цялост времето е повредило в една или друга степен. Предполага се, че всички са правени по различно време и имат старобългарски произход.

  • Първият надпис се намира пред самия конник и се предполага, че е от времето на кан Тервел (701 – 717 г.). Той е разтълкуван и се смята, че отразява помощта, която кан Тервел оказва на Юстиниян II, за да се върне на своя престол.

  • Вторият надпис е разположен вляво от конника и най-вероятно е свързан с Кремесис около 756 г. и отразява тогавашните отношения на България и Византия.

  • Третият надпис, който се вижда вдясно от конника, се предполага, че е от времето на великия кан Омуртаг (814 – 831 г.). За съжаление за него се знае най-малко, тъй като самият превод е най-кратък заради недостатъчната видимост на останалите букви на самия барелеф.