През 2004 г. цунами, предизвикано от подводно земетресение с магнитуд 9,1 по Рихтер край Индонезия, унищожи крайбрежните общности около Индийския океан, убивайки най-малко 225 000 души в няколко страни. Огромният брой на загиналите е отчасти причинен от факта, че много общности не получават ранно предупреждение.

Създадени от човека системи за ранно предупреждение, като сензори за прилив и земетресения, не успяват да предупредят хората. Много сензори не са били в действие поради проблеми с поддръжката, а в някои крайбрежни райони липсват системи за предупреждение - сирени за цунами. Комуникация по телефони не помага, като много текстови съобщения не достигнат до мобилни телефони в застрашени зони, разказват от BBC.

Според разкази на очевидци минути и часове преди природното бедствие животните в поразените крайбрежни общности започнали да се държат по-различно от обикновено.Слоновете тичали към по-високо място, фламингото изоставило ниско разположените места за гнездене, а кучетата отказвали да излизат на открито.

Друг подобен случай  - цунамито през 2010 г., предизвикано от подводно земетресение близо до Суматра, при което загинаха близо 500 души на островите Ментавай. И там обаче се съобщава, че някои животни, като слоновете, са реагирали, сякаш притежават някакво ранно знание за събитието.

Съвсем наскоро новоизлюпена костенурка прави внезапен обратен завой два дни преди януарското вулканично изригване в Тонга.

Системи за ранно предупреждение не съществуват в много райони, засегнати редовно от природни бедствия. През 2017 г. Световната метеорологична организация установи, че правителствата на около 100 държави все още нямат системи за ранно предупреждение за природни бедствия, към които са били предразположени.

Разказите за поведението на животните преди бедствия накарали някои изследователи да обърнат сериозно внимание на теорията, че животните може да имат „вградени системи“, които ги предупреждават за предстоящи природни бедствия.

Най-ранното регистрирано споменаване на необичайно поведение на животните преди природно бедствие датира от 373 г. пр. н. е., когато гръцкият историк Тукидид съобщава за плъхове, кучета, змии и невестулки, които напускат град Хелице в дните преди катастрофалното земетресение. Минути преди земетресението в Неапол от 1805 г. пък се предполага, че воловете, овцете, кучетата и гъските са започнали да издават силен вой, а конете са избягали в паника точно преди земетресението в Сан Франциско от 1906 г.

Едно от най-важните изследвания за това как животните могат да предсказват бедствия е извършено преди пет години от екип, ръководен от Мартин Викелски от Института за поведение на животните Макс Планк в Германия. Проучването включило записване на моделите на движение на различни животни (крави, овце и кучета) във ферма в земетръсния регион Марке в Централна Италия. Нашийници с чипове били прикрепени към всяко животно, което изпращало данни за движението си до централен компютър на всеки няколко минути между октомври 2016 г. и април 2017 г.

През този период официалната статистика регистрирала над 18 000 земетресения в региона, от малки трусове с магнитуд 0,4 до повече от 10 земетресения с магнитуд 4 или повече – включително опустошителното земетресение в Норсия с магнитуд 6,6.

Изследователите открили доказателства, че селскостопанските животни са започнали да променят поведението си до 20 часа преди земетресение. 

Всеки път, когато наблюдаваните селскостопански животни били 50% по-активни за повече от 45 минути, изследователите прогнозирали земетресение с магнитуд над 4,0. Седем от осем силни земетресения били правилно предвидени по този начин.

"Колкото по-близо бяха животните до епицентъра на предстоящия шок, толкова по-рано променяха поведението си", казал Викелски през 2020 г., когато било публикувано проучването.

Друго проучване, проведено от Викелски, което наблюдавало движенията на маркирани кози по вулканичните склонове на планината Етна в Сицилия, също установи, че животните изглежда имат предварително усещане за това кога Етна ще избухне.

В Южна Америка, поведенческият еколог Рейчъл Грант - сега в Лондонския университет Саут Банк - намерила подобни резултати. Тя провела биологично изследване на модели на движение на животни, използвайки задействани от движение камери в националния парк Яначага в перуанските Анди за период, който включил земетресението в Контамана с магнитуд 7,0 през 2011 г.

"Броят на животните, записани от камерите, започнал да намалява около 23 дни преди земетресението – като намалението се ускорило осем дни преди земетресението“, каза Грант в своя документ за изследването от 2015 г. "На 10, 6, 5, 3 и 2 дни преди земетресението – и в деня на земетресението – не са регистрирани движения на животни, което е много необичайно".

Най-важното е, че Грант също така открила доказателства за това, което може да предизвика промени в поведението на местните животни, под формата на серия от силни смущения в локалните атмосферни електрически заряди на всеки две до четири минути, започвайки две седмици преди земетресението. Особено голямо колебание е регистрирано около осем дни преди земетресението в Контамана – съвпадащо с началото на втория етап на изчезването на животните от полезрението.

Сега учените проучват дали тези електромагнитни смущения в атмосферата преди земетресенията могат да бъдат предупредителен знак за предстоящи трусове, които животните може да усещат.

Земетресенията неизменно се предшестват от период, в който в дълбоките скали възникват сериозни напрежения – напрежения, за които е известно, че създават електронни заряди. Тези силно подвижни електронни носители на заряд могат да преминат бързо към земната повърхност, където йонизират въздушните молекули над мястото, където се появяват. Такава йонизация е забелязана преди земетресенията по целия свят.

Много животни са оборудвани със силно развит сензорен апарат, който може да разчете набор от естествени сигнали, от които може да зависи животът им – така че изглежда напълно възможно някои животни да могат да уловят предшествениците на земетресения.

В документ от 2020 г. Викелски и колегите му изложили прототип за система за ранно предупреждение за земетресения, използвайки сайтове за наблюдение на активността на животните въз основа на данни от неговите изследвания в Италия. 

Междувременно Китай вече създаде система за предупреждение за земетресения, намираща се в своето бюро за земетресения в град Нанин, като наблюдава поведението на животните - по-специално змиите във ферми в регион, податлив на земетресения. Змиите притежават мощен набор от сензорни механизми, насочени към откриване на малки промени в аспектите на тяхната среда и отчасти внезапните промени в поведението на змиите и други животни накарали властите да евакуират китайския град Хайченг през 1975 г. точно преди силно земетресение – действие, което спасило безброй животи.

Земетресенията не са единствените опасности за околната среда, за които животните изглежда предупреждават. Птиците все повече са в светлината на прожекторите, тъй като очевидно могат да откриват други приближаващи се природни опасности.

През 2014 г. учени, проследяващи златокрилата червейоядка в САЩ, открили поразителен пример за това, което е известно като „евакуационна миграция“. Птиците внезапно излетели от мястото си за размножаване в планините Къмбърланд в източната част на Тенеси и отлетели на 700 км. Малко след като птиците си тръгнали, ужасяващ рояк от над 80 торнада връхлетял района, убивайки 35 души и причинявайки щети от над 1 милиард долара.