Младеж, който претърпя първата в света трансплантация на лице и две ръце, разкри, че е намерил любовта. Това става пет години след ужасяващ инцидент, който променил живота на младия мъж.

24-годишният Джо Ди Мео от Ню Джърси получил изгаряния трета степен по 80% от тялото си, когато катастрофирал с Dodge Challenger. Зловещото произшествие станало през през юли 2018 г. Джо заспал зад волана на колата си след нощна смяна. Автомобилът се ударил в бордюр, след което се взривил. Младият мъж оцелял, защото хората го извадили от пламъците.

През следващите месеци Джо претърпява 20 реконструктивни пластични операции и присаждане на кожа. След това той изтърпява и 23-часова серия от трансплантации. Джо получава лицето на жертва на инсулт, която починала на едва 48-годишна възраст.

Когато Джо срещна Джеси

 32-годишната Джесика Коби се вдъхнови от позитивния възглед на Джо за живота и му изпрати съобщение в Instagram. Това станало, след като прочелал историята за тежките операции, претърпени от мъжа.

Младият мъж преди шокиращия инцидент

Двамата се сближили заради общата си любов към кучетата  и бавно започнали да се опознават през изминалите две години.

 „Развихме връзка първоначално от разстояние, а след това се преместих от Южна Калифорния, за да бъда по-близо до него и оттогава е страхотно", споделя Джесика, която работи като медицинска сестра.

„Той е много начетен и с всеки, с когото говори, може да води разговор. Наистина ми харесва това в него, защото смятам, че някой, който е образован и говори добре, е много привлекателен. Обичам това, че е нежен, мил и е толкова смел. Въпреки всичко, през което е преминал, той остава толкова позитивен", описва качествата на младия мъж Джеси.

„Обичам Джо, защото той е забавен човек, знае какво иска от живота и е много зрял за възрастта си“, допълва дамата.

Благодарение на обширната терапия, Джо бавно започна да възвръща своята независимост и вече дори отново шофира. Пътят не бил лесен, а изпълнен с трудности.

 „Когато бях изгорен, не търсех любов, но винаги съм бил уверен, че това ще се случи, защото съм същият отвътре. Нищо не се е променило - освен кожата ми", споделя американецът.

„След операцията бях като нула - не можех да направя нищо. Сега се чувствам сякаш съм на 50%. Мога да готвя, чистя, пера и а използвам телефона си по-добре. Мога да шофирам отново. Просто карам колата на моята приятелка. Все още нямам собствена машина", допълва той.

Оказва се, че трагедията и начина, по който Джо се справя с нея, вдъхновява други хора, дава им и надежда

„Наистина не мислех, че мога да мотивирам хората, докато не ми изпратиха съобщение с  думите „Ти ме спаси от самоубийство“.
Никога не съм мислил, че мога да направя това с моята история и това ме тласна да я споделям все повече и повече. Случвало ми се е хора, пострадали от изгаряния, да ме питат как със се справил", разказва той.

Младият американец споделя  и "тайната си".

"Просто им казвам да продължат да се държат както винаги", казва той. „Ще разберат и кои са истинските им приятели", допълва младежът. Той вече говории открито и за зловещите мигове на катастрофата и тежките месеци на възстановяването. Споделя и защо е приел лицето на човек, който е два пъти по-възрастен от него, пише Daily Mail.

 „Бях 80% изгорен. Наложи се да ампутират върховете на пръстите ми и след това да зашият клепачите ми, защото бяха изгорени. Беше като да гледаш през ограда. Бях готов за трансплантацията винаги, когато ми бъде предложена. Не исках да живея така, както живеех", мотивира избора си той. За първи път след трансплантациите си Джо говори  и за своя донор.

 „Не се чувствах странно да получа лицето на човек, който е почти два пъти по-възрастен от мен, защото просто бях напълно готов да започна живота си отново", коментира той.

Младежът не знае много за неизвестния дарител. Оказва се, че донорът е загинал два дни преди операцията. Джо никога не е имал контакт с неговото семейство или някой, който го е познавал.

Джо преминал през сложен процес на приемане на лицето и ръцете. Както и през сериозни терапии за връщането на активността в крайниците.

„Беше супер трудно. През първите две седмици физически не бях в състояние дори да си помръдна пръстите.
„Трябваше да ги преместят вместо мен. Опитвах се да придобия мускулна памет, като стисках всеки пръст и след това се преструвах, че взимам кубчета пяна и се опитвах да грабна бутилка вода" , припомня си той.

Близките на момчето били щастливи от новия етап в живота му. Оказало се обаче, че след случая той загубил и много познати. Мъжът споделя, чо това било тъжно, но е щастлив от факта, че край него останали единствено истинските му приятели. Хората, които ги е грижа за него.

Той добавя, че и до днес хората го заглеждат там, където отиде. Но споделя, че не е притеснен от това. Джо е изпълнен и с планове за бъдещето. Той пише книга, желае с Джеси да живеят и в къща, защото апартаментът им вече е малък за домакинството.

Младежът отново желае да има и собствена кола, с която да пътува. Джо няма да може да избяга от инцидента - до края на живота си ще трябва да пие лекарства, които предотвратяват отхвърлянето на трансплантираните органи. Но това не го плаши - има своята надежда и своята любима.