В Древен Рим човек често можел да се освободи от плащането на наем едва след смъртта си. Поне така подсказва надпис върху надгробната плоча на бивш роб на име Анкарен Нот, който с черен хумор отбелязал, че вече не изпитва глад, не плаща наем и най-после се радва на безплатно вечно жилище.

Макар да звучи изненадващо, животът в столицата на Римската империя имал много общо със съвременните големи градове. Високи наеми, пренаселени жилища, шумни съседи и опасни сгради били част от ежедневието на обикновените хора.

За разлика от богатите римляни, които обитавали просторни къщи с вътрешни дворове, повечето жители живеели в многоетажни жилищни сгради, наречени инсули.

На приземните етажи обикновено имало магазини и работилници, а над тях се намирали жилищата под наем. Колкото по-високо бил апартаментът, толкова по-евтин и неудобен ставал той. Богатите предпочитали долните етажи, докато бедните били принудени да изкачват множество стълби всеки ден.

Някои семейства обитавали само една малка стая. Други, особено в пристанищния град Остия, разполагали с по-просторни жилища, включително с няколко помещения и декоративни мозайки.

Мащабите на този тип строителство били впечатляващи. Според древни описания в Рим имало над 44 000 инсули срещу по-малко от 2000 самостоятелни къщи.

Причината била непрекъснато нарастващото население. Хора от цялата империя пристигали в столицата в търсене на работа, храна и по-добър живот. За да осигурят жилища на всички, римляните започнали да строят във височина.

Това обаче създало сериозни проблеми.

Пожарите и срутванията били сред най-големите опасности. Много сгради били построени некачествено, а собствениците често пренебрегвали пукнатините и повредите. Дървените конструкции, маслените лампи и огнищата допълнително увеличавали риска от пожари.

Поетът Ювенал описвал Рим като град, в който наемодателите прикривали опасните пукнатини и уверявали обитателите, че могат да спят спокойно, въпреки че сградите били на ръба на срутването.

След големия пожар през 64 г. император Нерон въвел по-строги строителни правила, включително по-широки улици, ограничения за височината и използване на по-устойчиви на огън материали.

Не по-малко неприятни били битовите условия.

Повечето жилища на горните етажи нямали течаща вода. Обитателите трябвало да я носят от обществени чешми или да плащат на водоносци. Прозорците рядко били остъклени, а отоплението и готвенето в тесните помещения създавали допълнителни рискове.

Липсата на удобства карала много римляни да се хранят навън, купувайки готова храна от улични заведения, наподобяващи днешните обекти за бързо хранене.

Хигиената също била сериозен проблем. Някои жители изхвърляли отпадъци и съдържанието на нощните гърнета директно през прозорците. Римското право дори предвиждало обезщетения за минувачи, пострадали от падащи предмети или изхвърлени течности.

Шумът бил постоянен. Работилници, търговци, каруци, деца и съседи превръщали улиците в оживени, но често изтощителни места за живеене.

Въпреки всички недостатъци инсулите били забележително постижение за времето си. Те позволявали на огромен брой хора да живеят близо до работните си места, пазарите и обществените бани.

Запазените сгради в древния град Остия показват, че някои жилищни комплекси били добре проектирани и предлагали сравнително комфортни условия.

Още преди две хилядолетия римляните се сблъскали с проблем, който остава актуален и днес: как да осигурят достъпни и безопасни жилища за непрекъснато растящото градско население.

И макар технологиите и условията на живот да са се променили, високите наеми, недостигът на пространство и трудностите на градското ежедневие продължават да звучат удивително познато.

Превод: GlasNews.bg