В спорта хвърлянето на монета често се използва, за да се определи кой ще започне пръв или кой отбор ще бие първи в началото на мача.

На пръв поглед този метод изглежда напълно справедлив. Логично е да предположим, че тъй като монетата има две страни, а хвърлянето и улавянето ѝ внасят елемент на случайност, вероятността да се падне избраната от нас страна е 50 на 50.

Учени обаче са анализирали впечатляващите 350 757 хвърляния на монета и са установили, че шансовете всъщност не са точно равни. Оказва се, че има начин съвсем леко да наклоним везните в своя полза.

Според екип, ръководен от американския математик Перси Диаконис, при хвърлянето на монета възниква леко колебателно движение, което влияе върху крайния резултат.

„Според модела на Диаконис прецесията (движението на оста на въртене) кара монетата да прекарва повече време във въздуха със страната, която първоначално е била обърната нагоре“, обяснява друг изследователски екип в научна публикация, която към момента на написването ѝ все още не е преминала през рецензиране.

„В резултат на това монетата има по-голяма вероятност да падне на същата страна, с която е била обърната нагоре преди хвърлянето.“

При предишно изследване, основано на по-малък брой записани и анализирани хвърляния, Диаконис установил, че в приблизително 51% от случаите монетата пада със същата страна нагоре, с която е започнало хвърлянето.

За новото проучване учените привлекли 48 доброволци, които извършили общо 350 757 хвърляния на монети от 46 различни валути.

Резултатите показали, че в 50,8% от случаите монетата пада със същата страна нагоре, с която е била преди хвърлянето.

При по-подробен анализ изследователите открили и друга интересна закономерност. Резултатите се различавали значително в зависимост от човека, който хвърля монетата. При някои участници се наблюдавала ясно изразена тенденция монетата да пада на първоначалната си страна, докато при други подобна зависимост изобщо липсвала.

Това означава, че крайният резултат може да зависи, макар и съвсем слабо, от начина, по който конкретният човек хвърля монетата.

На пръв поглед разликата от по-малко от един процентен пункт изглежда незначителна. При голям брой хвърляния обаче тя може да осигури предимство. Например, ако убедите някого да се обзаложи с вас за резултата от 1000 последователни хвърляния на монета.

„Размерът на установеното отклонение може да бъде илюстриран чрез пример със залагания“, обясняват учените.

„Ако заложите един долар върху резултата от хвърляне на монета (плащате един долар за участие и в зависимост от резултата печелите нула или два долара) и повторите залога 1000 пъти, познаването на първоначалната позиция на монетата би ви донесло средно 19 долара печалба.“

Според изследователите това предимство е дори по-голямо от предимството на казиното при блекджек с шест тестета карти срещу играч, който използва оптимална стратегия. При сравними залози казиното би спечелило средно пет долара.

Предимството обаче е по-малко от това на казиното при европейска рулетка с една нула, където очакваната печалба за казиното при същите условия би била средно 27 долара.

За щастие на хората, които използват хвърлянето на монета като начин да вземат безпристрастно решение между две възможности, учените предлагат лесно решение.

„Когато хвърлянето на монета се използва за вземане на решения с голям залог, най-добре е първоначалната позиция на монетата да бъде скрита“, посочват изследователите.

Така никой от участниците няма да знае коя страна е била обърната нагоре преди хвърлянето и няма да може да използва установеното статистическо предимство.

Превод: GlasNews.bg