От слънчевите равнини на Парма идва историята на италиански фермер, който случайно става инициатор на истинско земеделско „възкресение“ с модерни измерения за бъдещето на хранителната ни система. Клаудио Гроси се съмнявал дали изсъхналите семена от пшеница, открити на тавана му, въобще ще поникнат, но решил да ги хвърли в купчина оборски тор от любопитство.
Скоро на мястото се появяват житни стъбла, които се издигат значително над обичайната му търговска реколта. Вместо един клас, всяко от тях изкарва по седем – един висок централен клас, заобиколен от шест по-тлетки и с различен цвят. Прекарал целия си живот в отглеждане на жито, Гроси никога преди не бил виждал подобно нещо.
От библейските страници до нивите в Италия
Журналистката Лина Зелович от Smithsonian Magazine отбелязва, че в нито един селскостопански справочник няма информация за това странно зърно, но подсказка за произхода му се появява на една съвсем необичайна страница – тази на Книга Битие. По време на неделя в църквата Гроси случайно попада на пасажа: „И ето, седем класа излязоха на едно стъбло, пълни и добри“ – точно както при „чудовището на природата“ в неговата ферма.
Учените от Университета в Парма впоследствие установяват, че прадядото на Клаудио, закупил фермата в италианския регион Емилия-Романя през 1915 г., всъщност е отглеждал древен вид пшеница, известен като Triticum turgidum convar. compositum. Този сорт е еволюирал в Турция, Египет и други средиземноморски страни, като в миналото е бил култивиран и в Италия.
Защо е било забравено и защо се завръща?
Производството на този вид зърно рязко намалява около времето на режима на Мусолини. Причината е внушителната му височина, която го прави уязвимо към силни ветрове, проливни дъждове и градушки преди узряване. Освен това тестото от лененото брашно не втасва лесно и изисква специфични кулинарни техники.
Въпреки тези недостатъци, плюсовете бързо печелят доверието на Гроси, който започва да го нарича „Чудодейната пшеница“ (grano del miracolo):
-
Устойчивост: Високото и стабилно растение успешно заглушава плевелите, показва отлична издръжливост при засушаване и изисква по-малко изкуствени торове в сравнение с други сортове.
-
Хранителни качества: Брашното от древното жито съдържа по-големи количества желязо, фосфор, аргинин, триптофан и лизин, а специфичният му аромат носи естествена сладост.
-
Достъпност: Днес продуктите се продават както за хляб, така и за тестени изделия на цена от едва 2,10 евро за килограм.
Застраховка срещу климатичните промени
За да се справи с капризите на времето, днес Клаудио експериментира, като засява по-ниски сортове зърно между високите стъбла на „чудодейната пшеница“, осигурявайки им естествена опора.
Франческо Сотиле, експерт по биоразнообразие на агросистемите към Университета в Палермо, коментира пред Smithsonian Magazine, че светът има крайна нужда от подобни култури. Носейки генетичното наследство на издръжливи растения, развили устойчивост към екстремни климатични условия без помощта на агрохимикали, древните сортове могат ефективно да подсигурят съвременната ни хранителна верига срещу бъдещи екологични шокове.