В един слънчев ден миналия август 713-тонна, 113-годишна църква бе повдигната от земята и поставена върху специализиран транспортьор с 224 колела, за да започне пътуването си от пет километра по пътя.

Готическата църква „Кируна“ е обичана сграда, някога определяна като най-красивата в Швеция. Тя вероятно щеше да остане на мястото си западно от арктическия град още десетилетия, ако земята не заплашваше да я погълне.

Когато църквата пристигна в новия си дом, се разнесе силен аплодисмент – светофари, улични лампи и дори мост бяха премахнати, за да се освободи път за дървената конструкция. Сред зрителите бяха шведският крал Карл XVI Густав и деца, качили се по покривите, за да виждат по-добре. Широко отразеното събитие попадна в световните новини, а шведските инженери получиха заслужени похвали.

И само седмица по-късно всичко се промени. „Сякаш ни удариха по главата“, казва Кел Торьма – местен журналист и жител на града през целия си живот. 67-годишният мъж следи преместването на града още от 2004 г., когато минната компания Luossavaara Kiirunavaara Aktiebolag (LKAB) за първи път обяснява на населението какви щети е причинил добивът.

Вековната експлоатация на 2-километровото находище на желязна руда е довела до пукнатини, които се разпространяват от мината към центъра на града, на около два километра разстояние.

Взето е решение градът да бъде преместен, иначе основите му ще се срутят. Първоначално 4700 жители трябва да се преместят в по-безопасната източна част – домовете им се изкупуват и събарят от LKAB, която по закон финансира проекта за около 737 милиона паунда. Двайсет сгради, включително църквата и емблематичната кметска сграда, ще бъдат преместени.

„Почти всички в Кируна приемат тази промяна, но много от нас не я харесват. Тя е трагична в много отношения. Трябва да я приемем или да приемем, че ще загубим работата си“, казва Кел.

„В моето семейство майка ми и баща ми са работили общо 75 години за LKAB, един от братята ми – 20 години. Аз също съм работил за мината като фрийлансър. Почти всяко семейство зависи от компанията.“

Колкото и неохотно да са приемали преместването, случилото се след преместването на църквата предизвиква още по-голямо напрежение. Осем дни по-късно, след като медиите напускат града, още 6000 души научават, че домовете им ще бъдат съборени.

„Минната компания е врагът. Много хора вземат парите и си тръгват“, казва бившият жител Ханес, когото срещаме във влака. Той вече живее в Малмьо. „Тъжно ми е да се връщам.“

Родителите му също са напуснали, а скоро и братовчед му Кел ще го направи. „Когато ни казаха, че трябва да се местим, бях шокиран и тъжен цяла седмица. После със съпругата ми решихме да отворим нова страница“, обяснява той.

Въпреки инженерното постижение, преместването на цял град е изключително сложно. Кел губи дом, който е градил 35 години. Всеки ден чува машините в далечината.

„Много хора, които са се върнали, казват: това вече не е моят град. Аз винаги отговарям – не е за нас, възрастните, а за децата. Но спомените изчезват.“

Старият и новият град имат различен облик. Преди век планировчикът Пер Олоф Халман избира място с благоприятен климат и красиви гледки. В новия град обаче има модерни блокове, разположени в по-ниска зона, която е с до 10 градуса по-студена.

„Сега изглежда като всеки друг град в Швеция“, казва Ханес.

Макар преместването да е извършено с грижа, ясно е, че не могат да се преместят спомените. Градският планировчик Гьоран Карс признава: „Мислех, че ще запазим идентичността, като преместим сградите. Но хората питат – а гробовете? А брезите? Те са на 100 години – като църквата. Затова вече местим и брезите.“

Предизвикателството е огромно. Това се случва в страна със силна демокрация и водещо инженерство. Но не навсякъде има такива условия.

Доклад на ООН предупреждава, че повишаването на температурите ще доведе до покачване на морското равнище с до 77 см, а при по-сериозно затопляне – дори с метри. Градове като Маями и Мумбай са застрашени, а Малдивите може да станат необитаеми.

Не само 10 500 души като в Кируна, а милиони по света ще трябва да се преместят.

Превод: GlasNews.bg