Понякога срещаме човек и още преди да сме разменили няколко думи, нещо ни подсказва, че не бива да му се доверяваме. Друг път изпитваме същото странно усещане преди важно решение, без да можем да обясним защо. Наричаме го интуиция, но доколко е надеждна тя?

Интуицията не е непременно мистериозно шесто чувство. Зад нея могат да стоят реални физиологични процеси, свързани с комуникацията между мозъка и храносмилателната система. Това обяснява гастроентерологът д-р Триша Пасрича в публикация за The Washington Post.

Според нея усещането, че „нещо не е наред“, може да бъде полезен сигнал, но не и доказателство, че преценката ни е правилна.

Какво се случва в тялото ни?

Когато сме под стрес, попаднем в непозната ситуация или нещо събуди определен спомен, мозъкът може да задейства поредица от сигнали, които достигат до храносмилателната система чрез блуждаещия нерв.

Тази комуникация може да промени ритъма на стомаха и да предизвика познатото усещане за „пеперуди“, свиване или гадене. Подобни реакции могат да се появят както при вълнение преди първа среща, така и при тревога преди неприятен разговор.

Разликата невинаги е в самото физическо усещане, а в контекста, в който го изпитваме. Понякога дори не осъзнаваме какво го е предизвикало – жест, спомен или детайл от обстановката, който мозъкът е свързал с предишно преживяване.

Защо интуицията може да ни подведе?

Изследванията показват, че бързите интуитивни преценки не винаги са по-точни от обмислените решения. В цитирани от Пасрича проучвания хората, които разчитат на интуицията си, по-често грешат при разпознаването на чужди емоции в сравнение с тези, които използват по-систематичен подход.

Дори в спешната медицина, където специалистите ежедневно вземат решения под напрежение, разчитането на интуиция не гарантира правилна диагноза. Данните от едно от посочените изследвания показват точност от около 54% при оценявания интуитивен подход.

Това не означава, че всяко предчувствие е погрешно. По-скоро показва, че силата на усещането не е равнозначна на неговата достоверност.

Сигнал да спрем, а не окончателна присъда

Пасрича предлага интуицията да се възприема като сигнал за внимание. Ако нещо ни притеснява, можем да забавим решението, да съберем повече информация и да проверим дали има реална причина за тревога.

Например неприятното усещане при среща с нов човек не доказва, че той е опасен или ненадежден. То може да бъде повод да обърнем внимание на поведението му, но не и основание автоматично да го осъдим.

Същевременно интуицията може да има важна роля, когато ни подтиква да потърсим допълнителна информация. В медицински контекст това понякога означава човек да поиска второ мнение или допълнителен преглед, когато симптомите му остават необяснени.

Как да мислим по-ясно, когато стомахът ни е „на възел“?

Когато тревожността е силна, бавното дишане с по-продължително издишване може да помогне за успокояване на физиологичната реакция. Целта не е да „изключим“ интуицията, а да намалим напрежението, за да можем да преценим ситуацията по-спокойно.

В крайна сметка най-полезният въпрос не е „Какво ми казва интуицията?“, а „Какво мога да проверя, преди да взема решение?“. Предчувствието може да ни накара да се огледаме, но именно информацията и последващите действия ни помагат да разберем дали има основание да му се доверим.