През 2017 г. средният доход на Египет на човек е около 2200 долара. В Япония беше около 31 200 долара, почти 14 пъти повече. Може ли средностатистическият японец да купи всъщност 14 пъти повече неща от средния египтянин? Даже не е близо, според статистиката на Световната банка, публикувана наскоро, на разходите и услугите.

 На всеки шест години Международната програма за сравнение, проект, ръководен от Световната банка, събира данни за цените по целия свят. Това е най-голямата статистическа програма в света, включваща около 200 държави, според икономиста Нада Хамаде, която я управлява. Без тези данни би било почти невъзможно да се сравнят нивата на бедност и благополучие на хората по целия свят.

 Последните данни за 2017 г. демонстрират огромните различия в разходите за живот между държавите. Япония беше пет пъти по-скъпа от Египет. Това означава, че количеството, което средният японец може да купи, е около три пъти повече от средната египтянка. Все още е голяма разлика, но не толкова масивна, колкото изглежда на пръв поглед.

 
 Най-скъпата страна в света през 2017 г. беше Бермудските острови, като цените бяха с около 105% над средното за света. Бермудите бяха последвани от Исландия, Норвегия, Швейцария и Каймановите острови. Всички те са много богати държави, където трудът струва скъпо, което допринася за високите цени. Неслучайно три от първите пет са острови, което прави вноса на стоки на тези места изключително скъп. Най-ниски цени са в бедни страни като Еритрея (76% по-малко от средното), Египет (73%) и Украйна (67%).

 Идеята за оценка на нивото на цените на дадена страна, когато се отчита нейното богатство, се дължи на учени от 1500-те години в Испания. Той беше въведен в съвременната икономика от шведския икономист Густав Касел през 1918 г., който искаше да разбере как инфлацията е повлияла на разходите за живот в европейските страни след Първата световна война. Оттогава стана общоприето да се разбира условията на живот на група хора, важно е да се гледа на цените, а не само на доходите. Когато изследователите използват данни за цените, за да коригират статистиката за доходите или брутния вътрешен продукт (БВП), това обикновено се нарича отчитане на „паритет на покупателната способност“.

 Генерирането на статистически данни за цените не е лесно. Световната банка работи със статистическите агенции на всяка страна за събиране на цени на набор от често купувани стоки в целия свят. Например събират се данни за разходите за ориз, газ, телевизори и жилища. Целта на изследователите е да събират цени за подобни видове стоки.

 Измерването за общото равнище на цените на дадена страна не просто сравнява подобна кошница от стоки във всички страни, но и отчита какво местните жители са склонни да купуват. Хората в Китай ядат много свинско месо, така че цената на свинското месо играе по-голяма роля от говеждото при определянето на общото ниво на цените в Китай. Размерът на всеки продукт, който е включен в изчислението на нивото на цените, се определя чрез изследване на разходите за домакинствата за тази страна.

 Световната банка също публикува данни за ценовото ниво по основни видове продукти. Данните показват, че не само общите нива на цените варират в различните страни, но дори и в отделните държави, разликите в цените с останалия свят се колебаят значително в зависимост от продукта или услугата. Например в Обединеното кралство цената на „транспорта“ е била с 39% по-висока от средната за света, но цената на „храна и напитки“ е била само със 7% по-висока. Тези разлики често се дължат на правителствени политики, като търговски бариери или бизнес субсидии, които повишават или понижават цените за индустриите. Като цяло цените обикновено са сравнително по-високи в богатите страни за стоки и услуги, които включват много труд, като цените в ресторантите и хотелите, и сравнително по-ниски за стоки като храна и дрехи.