Света великомъченица Ирина, била дъщеря на езичници, на много богати родители. Тя е живяла в годините, когато 12-те апостоли са разпространявали Словото Божие. Бидейки заможни, нейните родители й наели възпитатели. Един от тези възпитатели бил таен християнин, който влияел на младата девица благотворно. Той я възпитавал така, че тя, външно езичница, по душа била станала вече истинска християнка, защото нейните мисли, нейната душевна нагласа, отношенията и към хората били такива, какви трябвало да бъдат у истинските християни.

Според преданието, тя приела свето кръщение от апостол Тимотей, който е ученик на ап. Павел. Желаейки да посвети живота си на Бога, света Ирина отказала на своите родители да встъпи в брак.

Навлизайки все по-дълбоко в християнската вяра, света Ирина започнала да убеждава и своите родители да станат християни. Нейният баща Ликиний отначало благосклонно слушал нейната проповед за вярата, но след това възнегодувал срещу нея и когато тя отказала да се поклони на езическите идоли, заповядал да вържат дъщеря му и да я хвърлят под краката на буйни коне.
Господ пазел девойката. Конете, без да й нанесат вреда, се спуснали срещу самия Ликиний, съборили го на земята и тежко го наранили. Когато, по молитвите на своята дъщеря, той бил възвърнат към живот, повярвал в Христа и заедно с него още 3 000 души се обърнали към Спасителя.

След това света Ирина започнала смело да проповядва за Христа сред жителите на Македония, заради което много пъти била подхвърляна на унижения, страдания и мъчения. Чрез света Ирина около 10 000 хиляди езичници открили пътя към истинската спасителна вяра. Когато Господ известил св. Ирина за деня на нейната смърт, тя се отдалечила в една пещера край малоазийския град Ефес, чийто вход, по нейна молба, бил затрупан с камъни. Така пещерата станала и нейна гробница. Паметта на света Ирина много се почитала във Византия. В Цариград били въздигнати няколко великолепни храма, които носели нейното име.

Имен ден празнват: Ирина, Иринка, Ирена, Ирен.