Бях изгубен в пустинята в продължение на девет дни и половина – и се поддържах жив със сурови прилепи и урина. Това сподели наскоро маратонецът Мауро Проспери. Бягането му през пустинята Сахара вървеше добре. Marathon des Sables е известно пешеходно състезание – 250 км при екстремни горещини през терен, който варира от триетажни дюни до каменисти участъци.
Проспери, бивш олимпиец, беше сред най-бързите състезатели. Но когато започна да минава през част от състезанието, която бе съставена от малки дюни, пясъкът около него започна да се повдига и да се върти.
„Малките дюни, за разлика от големите, се движат“, разказва той.
Вихренето наподобяваше танц, отначало ритмичен и хипнотизиращ, но ритъмът стана интензивен и преди да разбере какво се случва, Проспери се изправя пред жълта стена, пише Нова тв.
„Не можах да видя нищо. Вятърът духаше толкова силно, че пясъкът болеше.”
Първият инстинкт на Проспери беше да избяга. Той беше загубил много време и мислите му бяха съсредоточени върху това да завърши състезанието. „Надявах се поне да вляза във времето за медалите“, казва той.
Все пак му се стори странно, че не е виждал никого около себе си. Това беше 1994 г. и събитието беше малко известно.
