През по-голямата част от живота си Джой Милн имала суперсила, за която не знаела - тя просто не е имала представа, че притежава напълно невероятна, дори и леко ужасяваща биологична дарба, която може да спасява животи.
Всъщност суперсилата на Джой вероятно щяла да остане незабелязана, ако не беше съпругът й Лес Милн.
Двамата се запознали в гимназията, когато Лес бил 17-годишен, а Джой - на 16. Спомня си как е танцувала с него на парти и е била поразена от прекрасната му миризма. „Имаше прекрасна миризма.“, спомня си тя.
След колежа те се женят и заживяват дълго и щастливо, като Лес станал лекар, а Джой - медицинска сестра. Родили им са се и три момчета.
Но един ден, около 10 години след брака, когато Лес бил на 31, той се прибрал вкъщи и странно, казва Джой, миришел различно. „Неговата прекрасна миризма имаше тази неприятна миризма на мая“, казва тя.
Първоначално тя сметнала, че трябва да е нещо от болницата, където Лес работил, и му каза да се изкъпе, но това не помогнало през следващите месеци, а даже напротив - миризмата като че ли станала по-силна.
За съжаление, с напредването на годините Джой започна да усеща, че не само миризмата на съпруга й се променя. „Това беше неговата личност, неговият характер. Той започна да се променя. Беше по-мрачен. Не беше толкова толерантен и мил, както когато се влюбих в него.“, казва тя.
Толкова много от качествата, които Джой ценеше в своя съпруг – неговата внимателност, търпението му, тихото му достойнство – започнали да изчезват, докато в крайна сметка, в началото на 40-те му години, тя започнала да вижда Лес като напълно различен човек.
И тогава една нощ Джой се събуди от съпруга си, който я напада. „Той някак си крещеше и ме разтърсваше и знаете ли, но той напълно забравяше за това“, казва тя. Тя се тревожела, че Лес има мозъчен тумор, при което трябвало да потърсят медицинска помощ. Но се оказва, че 45-годишният й съпруг има болестта на Паркинсон.
Така след години на борба, те решили да потърсят група за подкрепа от хора, страдащи от болестта.
„Влязох в стаята, заедно с Лес, и си помислих: „МИРИШЕ!“, казва тя.
Джой осъзнала, че другите хора в стаята имат същата миризма като Лес - миризмата, която Джой забеляза за първи път, когато Лес беше само на 31. „И тогава разбрах, че за някои хора миришат по-силно, а за други не миришат толкова силно", казва тя.
Възможно ли е, чудела се Джой, Паркинсоновата болест да мирише?
Докато се прибирали от срещата, Джой се чудела и докато пристигнали, вече се беше решила да каже на съпруга си.
Тя казва, че след като изяснява откритието си, очите му се разширили: "Той е лекар - и двамата разбрахме значението. Веднага."
Като начало това беше ново научно откритие, но освен това Джой беше подушила болестта на Лес повече от десетилетие преди симптомите му да станат достатъчно тежки, за да потърсят медицинска помощ. Ако Джой можеше да предскаже болестта на Паркинсон преди нейните добре познати симптоми, като треперене и прекъсване на съня, дори да започнат да се появяват, може би тя би могла да работи с изследователи. Може да доведе до пробив.
Джой и Лес моментално разбрали, че трябва да предадат тази информация на правилния учен. Така че те отипли да видят изследовател на болестта на Паркинсон в Университета на Единбург на име Тило Кунат. Но първоначално той не се е интересувал.
„Просто го отхвърлих, трябва да кажа. Просто не изглеждаше възможно“, казва изследователят.
Но няколко месеца по-късно Кунат чува за изследване, което показва, че кучетата могат да надушат рак - което, разбира се, го накара да си спомни за Джой. Затова той я проследил и я помолил да дойде в лабораторията му за специален тест, който той сам измислил.
Кунат помолил една група хора, които са имали Паркинсон, и друга група хора, които не са имали болестта, да вземат бели тениски, да ги носят през нощта и след това да ги върнат в лабораторията.
Тогава Кунат дал тениските на Джой да ги помирише. „На всички им бяха дадени произволни числа и поставени в кутия, а след това тя беше помолена да извади всяко от тях и да му даде оценка“, казва той. „Дали човекът, който носеше тази тениска, беше в ранен стадий на Паркинсон? В късен стадий на болестта? Нещо между тях? Или може би човекът изобщо не го е имал?. Тя беше невероятно точна“, уточнява Кунат.
Всъщност, тя направила една грешка.
Определила човек, че е в ранен стадий, въпреки, че той няма Паркинсон. Месеци по-късно се оказва, че същият човек е диагностициран с болестта.
Беше неоспоримо: Джой не само можеше да помирише болестта на Паркинсон, но и да я надуши дори при липсата на типичната медицинска проява.
Кунат и колеги учени публикуваха работата си през март 2019 г., като посочиха Джой като съавтор. Тяхното изследване идентифицира определени специфични съединения, които могат да допринесат за миризмата, която Джой забеляза при съпруга си и други пациенти с Паркинсон.
Джой и нейните супер способности за обоняние отвориват изцяло нова сфера на изследване, казва Кунат. Заради нея изследователите са започанали да работят по метод, който да открива болестта още преди да се появят първите симптоми. Суперсилата на Джой даде стимул на други изследователи да търсят и лечение на болестта.
„Трябваше да запишем всичко, което се беше случило, за да може медицината да разбере какво се случва с хората с Паркинсон“, казва Джой.
Така през последните шест седмици от живота на Лес той и Джой правели ежедневни сесии. „Те бяха само 35 до 40 минути наведнъж, но последните шест седмици бяха напълно различни“, спомня си тя. „Всеки ден прекарвахме време в обсъждане на случилото се с нас през последните 20 години.“