В наскоро отново набрало популярност видео жена без вътрешен монолог обяснява как това състояние влияе върху ежедневието ѝ. Кърстен Карлсън разговаря по темата в YouTube канала PA Struggles за изненадващо разпространеното явление човек да няма вътрешен глас.
Един от основните въпроси на водещия и на потребителите в интернет бил как тя мисли и осъзнава, че мисли, без този постоянен вътрешен разказвач.
„Защото мога да го видя“, казва тя във видеото.
„Не знам, просто усещам, че информацията е там и мога да я извадя на преден план, ако поискам“, добавя тя. „Все едно са файлове – има категории информация в главата ми и мога да ги изтегля отпред, ако ми потрябват.“
Други хора описват мисленето без вътрешен монолог като просто „усещане“.
„Все едно вътрешният диалог е посредникът в главата ми, който просто липсва“, пише потребител в Reddit през 2020 г.
След като разбрала, че вътрешният монолог съществува, Карлсън казва, че се опитвала да застане пред огледалото и да говори сама със себе си наум.
„Опитвала съм да го правя, откакто разбрах, че вътрешният монолог съществува, но в крайна сметка започвам да говоря на глас сама със себе си, така че повечето ми разговори са на глас“, обяснява тя.
Какво казва науката за вътрешната реч?
Според научните изследвания повечето хора преживяват по-скоро смесица от вътрешен монолог и други модели на мислене, отколкото това, което описва Карлсън.
Проучване от 2008 г. се опитало да изясни по-добре как мислят хората. Изследователите дали пейджъри на случайна група студенти. Когато устройството издавало сигнал, участниците трябвало да запишат какво се е случвало в съзнанието им точно преди това. Процесът продължил няколко седмици, за да свикнат с метода и учените да получат по-точна представа за случващото се в умовете им.
„Участниците съобщават, че са разговаряли вътрешно със себе си в 26 процента от всички случаи“, пише по-късно екипът в Psychology Today. „Но имаше големи индивидуални различия: някои участници никога не изпитваха вътрешна реч, докато други я изпитваха в до 75 процента от случаите. Средният процент за всички участници беше 20 процента.
Някои хора говорят сами със себе си много често, други никога, а трети – само понякога.“
Превод: GlasNews.bg