Човешкият мозък не се променя с еднаква скорост през целия ни живот. Мащабно изследване откри два ключови момента, около които настъпват съществени промени - около 24-годишна възраст и след 60 години.

До този извод стига международен екип учени, създал една от най-подробните досега карти на клетъчните и молекулярните промени в човешката префронтална кора през целия живот. Резултатите са публикувани на 23 септември в научното списание Nature.

Изследователите са анализирали мозъчна тъкан от 284 души на възраст от няколко месеца до 97 години. Общо са изследвани над 1,3 милиона клетъчни ядра от дорзолатералната префронтална кора - област от мозъка, която има важна роля за планирането, вземането на решения, паметта и други висши когнитивни функции.

Резултатите очертават три основни периода - интензивни промени по време на развитието, относителна стабилност в средната възраст и нова вълна от молекулярни промени в по-късните години.

Първата важна граница се появява около 24-годишна възраст.

До този момент клетъчният състав на изследваната област продължава активно да се променя. Анализът показва, че след приблизително 24 години тези изменения рязко намаляват и мозъкът навлиза в период на относителна клетъчна стабилност.

Това обаче не означава, че на 24 години мозъкът започва внезапно да старее. По-скоро тази възраст бележи прехода от активното развитие и преструктуриране към сравнително стабилния период на зрелостта.

Втората голяма промяна идва след 60-годишна възраст.

Тогава учените установяват ново активизиране на молекулярните изменения, като този път те са особено отчетливи при глиалните клетки - клетките, които поддържат и защитават невроните. Засилват се процеси, свързани с имунната активност и реакциите към клетъчен стрес.

Самите неврони се оказват сравнително устойчиви през зрелите години. Изследователите установяват, че голяма част от промените в по-късна възраст са концентрирани именно в глията.

Още една съществена разлика се появява в биологичния часовник на мозъка. При хората между 20 и 59 години учените откриват ясно изразени 24-часови ритми в активността на определени гени. В късната зряла възраст тази синхронизация отслабва в невроните, докато част от глиалните клетки започват да проявяват ритми, свързани със стресови реакции.

Според авторите резултатите дават по-подробна картина на начина, по който човешката префронтална кора преминава от развитие към стабилност, а след това към процесите, характерни за напредването на възрастта.

Учените обаче посочват и ограниченията на изследването. Анализът е направен върху мозъчна тъкан след смъртта и проследява преди всичко генната активност. Той не обхваща всички останали биологични механизми, които могат да участват в стареенето на мозъка.

Затова 24 и 60 години не трябва да се приемат като своеобразни „срокове на годност“ на мозъка. Те са по-скоро ориентири, около които в изследваната област се наблюдават отчетливи промени в клетъчните и молекулярните процеси.

Източник: Nature; Превод: GlasNews