На 5 000 км от бреговете на Нова Зеландия и на 3 000 км северно от Антарктида, точка Немо е толкова далеч от сушата, че най-близките хора често са астронавтите на борда на Международната космическа станция, която обикаля на 227 морски мили над Земята.

Именно тази отдалеченост обяснява защо МКС, след като бъде пенсионирана през 2030 г., ще приключи дните си тук, падайки на Земята, за да се присъедини към други изведени от експлоатация космически станции, сателити и космически отпадъци. Това е световното космическо гробище.

От 70-те години на миналия век насам космическите държави изхвърлят боклука си в района около точка Немо, наречена на името на капитан Немо от романа на Жул Верн "Двадесет хиляди левги под водата".

Известен още като Океански полюс на недостъпност или Необитаема зона в Южния Тихи океан, точните координати на най-отдалечената точка в света са изчислени от канадско-руския инженер Хрвое Лукатела през 1992 г.

Според проучване от 2019 г. от 1971 г. насам в този район са потънали повече от 263 космически отломки, включително руската космическа станция "Мир" и първата космическа станция на НАСА "Скайлаб". Те не са непокътнати паметници на историята на космическите пътувания, а вероятно са фрагментирани отломки, разпръснати на голяма площ.

"Това е най-голямата океанска зона без никакви острови. Това е просто най-безопасният район, в който се вписва дългата зона на падане на отломки след повторното навлизане в атмосферата", казва Холгер Краг, ръководител на Програмния офис за космическа безопасност в Европейската космическа агенция.

Точка Немо е извън юрисдикцията на която и да е държава и е лишен от всякакъв човешки живот - въпреки че не е свободна от следи от човешко въздействие. В допълнение към космическите боклуци на морското дъно, във водите бяха открити частици микропластмаса, когато през 2018 г. през региона преминаха яхти от състезанието Volvo Ocean Race

Най-добра практика

Космически боклуци като стари сателити ежедневно навлизат в земната атмосфера, въпреки че повечето от тях остават незабелязани, защото изгарят много преди да успеят да паднат на земята.

Само по-големите космически отпадъци - като части от космически кораби и ракети - представляват много малък риск за хората и инфраструктурата на земята. Космическите агенции и операторите трябва да планират добре предварително, за да гарантират, че той ще падне на Земята в това отдалечено късче от океана.

В случая с Международната космическа станция НАСА съобщи, че МКС ще започне маневри за подготовка за деорбитиране още през 2026 г., като намали височината на космическата лаборатория, като се очаква тя да падне обратно на Земята през 2031 г. Точните срокове на маневрите зависят от активността на слънчевия цикъл и неговото въздействие върху земната атмосфера.

"По-високата слънчева активност има тенденция да разширява земната атмосфера и да увеличава съпротивлението срещу скоростта на МКС, което води до по-голямо съпротивление и естествена загуба на височина", заяви НАСА в наскоро публикуван документ, очертаващ плановете за извеждане от експлоатация на МКС.

"Космическите агенции и търговските оператори трябва също така да уведомят органите, контролиращи полетите и корабоплаването - обикновено в Чили, Нова Зеландия и Таити - за местоположението, времето и размерите на зоните на падане на отломки. Около два полета на ден преминават през въздушното пространство", каза Краг. Тези органи изготвят стандартизирано съобщение, което се изпраща на въздушния и морския трафик.

По-голям проблем от космическите кораби, които се озовават в точка Немо са парчетата космически кораби, които извършват така нареченото "неконтролирано повторно навлизане" в земната атмосфера.

През юни 2021 г. НАСА разкритикува Китай, че не е успял да "спази отговорните стандарти", след като отломки от неконтролираната му ракета "Лонг Марч 5Б" паднаха в Индийския океан.

"Космонавтите трябва да сведат до минимум рисковете за хората и имуществото на Земята от повторното навлизане на космически обекти и да увеличат прозрачността по отношение на тези операции", заяви тогава администраторът на НАСА Бил Нелсън.

Средно 100-200 тона космически боклук навлизат неконтролирано в земната атмосфера всяка година, но повечето космически експерти смятат, че връщането в атмосферата е най-желаният резултат за космическия боклук.

По-голямата част от тях остават над нас, където могат да се сблъскат с функциониращи спътници, да създадат още боклуци и да застрашат човешкия живот на космическите кораби с екипаж.

Според доклад на НАСА, публикуван миналата година, в орбита около Земята се намират поне 26 000 космически боклука с размер на топка за тенис, или по-голям, които могат да унищожат спътник при сблъсък; над 500 000 боклука с размер на мрамор, достатъчно големи, за да причинят щети на космически кораби или спътници; и над 100 милиона боклука с размер на зрънце сол, които могат да пробият скафандър.

Кофа за боклук в океана?

Приземяването на космически боклук в океанските дълбини на точка Немо е най-малко лошият вариант, казва Вито Де Лучия, професор по право. Някои изследвания сочат, че поради океанските течения в този регион - известен като Южнотихоокеанския гир - той не е особено биологично разнообразен. Океанографът Аутун Пурсер, докторант в Института "Алфред Вегенер" в Бремерхафен, Германия, заяви, че е бил близо до района и че морското дъно вероятно ще бъде обитавано от морски краставици, октоподи и "странни риби".

"Като цяло храната е малко, тъй като се намира в средата на Тихоокеанския гир, район с ниска продуктивност и малко издигащи се води, богати на хранителни вещества, така че въпреки че ще има животни на морското дъно, вероятно там няма да има висока биомаса", каза той.

Краг от Европейската космическа агенция заяви, че космическите обекти, които кацат в океана, обикновено са изработени от неръждаема стомана, титан или алуминий и не са токсични.

"Това са не повече от няколко десетки метрични тона годишно. Отново навлизащите фрагменти не плават, а потъват и поради това не представляват опасност за корабния трафик. В сравнение с многото изгубени контейнери и потънали кораби, количеството космически хардуер е нищожно малко."

Той отбеляза, че някои ракетни горива са токсични, но че те изгарят по време на повторното влизане в атмосферата.

Краг заяви, че ЕКА работи по така наречената от него технология "дизайн за разпад", която ще замени алуминия, титана и стоманата с материали, които ще се разтопят при повторното влизане в атмосферата.

Към този момент космическата гробница е на повече от половин век. Любопитен факт е, че най-близката цивилизация до точка Немо, това са космонавтите, които летят над нея всеки ден.