Световното население продължава да расте, но ново изследване показва, че човечеството е преминало границата на устойчивостта още преди десетилетия – моментът, в който увеличаването на населението вече не е помагало на обществата да се развиват по-бързо, а е започнало да натоварва планетата.

Това не означава, че цивилизацията е пред срив. Но според проучването сегашните 8,3 милиарда души – особено по-богатата част от населението, която потребява много – вече надхвърлят устойчивия капацитет на Земята при настоящия модел на енергия, производство на храни и потребление.

Изследването, публикувано в списание Environmental Research Letters, е ръководено от професора от университета „Флиндърс“ Кори Брадшоу. Учените анализират повече от два века демографски данни и стигат до извода, че още в началото на 60-те години човечеството е навлязло в т.нар. „негативна демографска фаза“.

Според тях това означава, че хората вече са преминали устойчивия капацитет на Земята – броят хора, който планетата може да поддържа дългосрочно, без да разрушава системите, поддържащи живота.

„Земята не може да смогне на начина, по който използваме ресурсите. Не може да поддържа дори сегашното търсене без сериозни промени“, предупреждава проф. Брадшоу.

Изследването изчислява, че оптималното и устойчиво население на Земята е около 2,5 милиарда души. Ако сегашните тенденции продължат, световното население вероятно ще достигне пик между 11,7 и 12,4 милиарда души към края на века, след което ще последва принудителна стабилизация.

Планета, живееща „назаем“
Учените използват понятието „капацитет на средата“ – колко индивиди от даден вид може да поддържа една екосистема.

При хората ситуацията е по-сложна, защото те променят средата си чрез технологии, земеделие, транспорт и изкопаеми горива. Именно това е позволило огромен ръст на населението и по-висок стандарт на живот.

Днес хората живеят по-дълго, детската смъртност е спаднала, а крайната бедност е намаляла в много региони. Но според изследването тези успехи са постигнати чрез прекомерно използване на природните ресурси – най-вече изкопаеми горива.

Игнориране на екологичните граници
Торовете, индустриалното земеделие, пластмасите, транспортът и електричеството са увеличили капацитета на човечеството, но и са довели до повече замърсяване, емисии и натиск върху природата.

„Днешните икономики, основани на непрекъснат растеж, не признават ограниченията на природата, защото изкопаемите горива изкуствено компенсират недостига“, пишат авторите.

Според тях хората са създали илюзия, че природните граници не съществуват.

Преломният момент
До средата на XX век увеличаването на населението е водело до още по-бърз растеж – повече хора означавали повече труд, идеи и технологии.

След Втората световна война тази тенденция достига своя връх. Но през 1962 г. учените откриват промяна – населението продължава да расте, но темпът на растеж започва да се забавя.

Това се случва малко преди 1970 г., когато човечеството започва да използва повече ресурси, отколкото Земята може да възстанови за една година.

Разликата между максимум и устойчивост
Учените подчертават важна разлика – между максимално възможното население и устойчивото население.

Максималният капацитет може да означава свят с глад, болести и екологичен срив.

Устойчивият капацитет обаче означава колко хора могат да живеят добре, без да разрушават природата.

Изследователите изчисляват тази стойност на около 2,5 милиарда души – приблизително колкото е било населението на света в средата на XX век.

В момента човечеството използва ресурси, равни на около 1,7 планети Земя годишно.

Пътят напред
Учените не призовават към принудителни мерки за контрол на населението. Вместо това препоръчват по-ниско потребление, образование, достъп до здравеопазване, намаляване на бедността и дългосрочно планиране.

„По-малки популации с по-ниско потребление водят до по-добри резултати както за хората, така и за планетата“, казва проф. Брадшоу.

Според него прозорецът за действие се затваря, но все още има шанс за промяна, ако държавите действат заедно.

Превод: GlasNews.bg