На стотици километри от брега и на хиляди метри под повърхността на океана учени откриха доказателства за мащаба на човешкото въздействие върху природата.

Екип от изследователи, проучващ подводния каньон Мар дел Плата край бреговете на Аржентина, откри отпадъци, разпръснати по морското дъно. Находките показват, че дори някои от най-отдалечените природни среди не са защитени от замърсяването.

Резултатите от изследването са публикувани в научното списание PLOS One. Проучванията са извършени с дистанционно управляван подводен апарат, способен да се спуска на дълбочина до 4500 метра.

Откритите по морското дъно отпадъци са картографирани и разделени по категории. Сред тях има пластмасови листове, торбички, опаковки от храни и риболовни принадлежности.

Ръководителят на изследването Даниел Лаурета от Аржентинския природонаучен музей и Групата за дълбоководни изследвания на Аржентина заяви пред „Нюзуик“, че резултатите показват как дори много отдалечените и дълбоки природни среди не са напълно изолирани от човешката дейност.

„Дълбоководните райони може да изглеждат отдалечени и откъснати от ежедневието ни, но те остават свързани с дейностите, извършвани на повърхността на океана“, каза той.

Съавторът на изследването Диего Уртеага отбелязва, че откритите отпадъци съответстват по-скоро на боклук, изхвърлян от плавателни съдове, работещи в открито море, сред които и риболовни кораби.

„Най-изненадващото е, че предмети, свързани с ежедневните ни дейности, могат да бъдат открити на подобна дълбочина“, каза Уртеага.

По думите му, когато човек наблюдава морското дъно на километри под повърхността, лесно може да си представи свят, напълно отделен от човешката дейност. Тази представа се променя рязко при появата на риболовно въже или друг произведен от човека предмет.

Подводните каньони представляват огромни долини, врязани в континенталния шелф. Учените ги определят като средища на биоразнообразието, защото създават условия за живот на множество морски организми.

Подводният каньон Мар дел Плата се намира на около 300 километра от бреговете на Аржентина. Изследователите отбелязват, че океанските течения могат да пренасят отпадъци на огромни разстояния. Това означава, че част от намерените предмети вероятно са изминали дълъг път, преди да достигнат каньона.

Според Уртеага един от най-запомнящите се моменти настъпил, когато пред дистанционно управлявания апарат внезапно се появило риболовно въже. Операторите трябвало да реагират незабавно, за да избегнат сблъсък.

За Лаурета най-впечатляващата находка бил самотен ботуш, лежащ на морското дъно. Най-голяма изненада за него обаче било сравнително малкото количество отпадъци.

„Сравнително малкото количество боклук, което наблюдавахме в сравнение с някои други подводни каньони, със сигурност е важно откритие. Трябва обаче да бъдем предпазливи и да не го приемаме като доказателство, че каньонът не е засегнат или че няма причина за тревога“, посочи ученият.

При оценката на резултатите трябва да се отчетат и географските особености на каньона Мар дел Плата. Въпреки отдалеченото му местоположение човешки отпадъци са достигнали до неговите дълбини.

Сиан Съдърланд, съосновател на организацията A Plastic Planet, заяви, че находките доказват как при пластмасата „няма място, наречено далеч“.

„Пластмасата е създадена, за да бъде издръжлива. Тя може да бъде пренасяна на огромни разстояния от реките и океанските течения, преди да потъне, да попадне в капана на подводните каньони и да остане там десетилетия или повече. Това, което изхвърляме след няколко минути употреба, може да се превърне в част от дадена екосистема за поколения напред“, каза Съдърланд.

Проучването установява и доказателства, че морски организми се прикрепят към изхвърлените предмети. Учените предупреждават, че по този начин отпадъците могат да се превърнат в изкуствени местообитания и да променят дълбоководните екосистеми.

Макар количеството боклук да е по-малко от установеното в много други подводни каньони по света, изследователите се надяват откритието да напомни, че замърсяването достига дори до най-изолираните части на океана.

„Все още откриваме как функционират тези дълбоководни екосистеми и колко видове живеят в тях, но следите от нашите дейности вече достигат до тези места“, каза Уртеага.

По думите му дълбокият океан не е празно или далечно пространство, а жива среда, до която могат да достигнат последиците от човешките действия на повърхността.

Все още не е ясно как би изглеждал каньонът след години. Лаурета и Уртеага смятат, че предотвратяването на попадането на боклук в океаните е значително по-ефективно от опитите за отстраняването му, след като вече е достигнал морското дъно.

Изследването предоставя моментна картина на условията под водата. Според учените са необходими многократни наблюдения на дълбоководните райони, за да бъдат проследени промените и разпространението на отпадъците.

Екипът планира да разшири проучванията си и към други дълбоководни каньони край Аржентина. Целта е да бъде установен мащабът на замърсяването в региона и да се създаде основа за бъдещо наблюдение.