Астрономите може би са открили първата планета извън нашата галактика Млечния път. Тя се намира на 28 милиона светлинни години от Земята.
Експерти, използващи рентгеновата обсерватория на НАСА Chandra и телескопа XMM-Newton на Европейската космическа агенция може би са открили планета в спираловидната галактика Messier 51 (M51), позната още като галактика Водовъртеж.
Всички екзопланети (около 4000), откривани досега, са били забелязани в Млечния път, като повечето са на по-малко от 3000 светлинни години от Земята. Ако това откритие бъде потвърдено, тази планета ще бъде „хиляди пъти по-далече от Земята от тези в Млечния път“, заявиха от НАСА в изявление.
НЛО или метеорит? Яркозелено тяло снимано от самолети в небето
„Опитваме се да отворим изцяло ново поле за откриване на други светове като търсим кандидати за планети на разстояние дължината на рентгенови лъчи, стратегия, която прави възможно откриването им в други галактики“, каза водещият автор на проучването Розан ди Стефано от Центъра за астрофизика към университета Харвард.
Потенциалната планета е била открита по метод, базиран на транзити, който използва преминаването на космически обект пред звезда, при който светлината от звездата намалява, за да се потвърди съществуването на обекта. Този метод разглежда спадовете в рентгеновите лъчи, а не на светлината на звездата, когато планетата минава пред нея.
Рентгеновите лъчи идват от ярки двоични рентгенови лъчи, които обикновено имат неутронна звезда или черна дупка, издърпваща газ пред звезда-придружител. Всеки материал в близост до неутронната звезда или черната дупка „става супергорещ“ и свети в рентгенови лъчи, добави НАСА.
Уникална звезда, която разкрива как е зародена Вселената, откриха астрономи
„Двоичните рентгенови лъчи може да са идеални места за търсене на планети, защото, въпреки че те са милион пъти по-ярки от нашето Слънце, рентгеновите лъчи идват от много малък регион“, добави Ди Стефано в отделно изявление.
Планетата може да е част от звездната система, известна като M51-ULS-1. Системата има или черна дупка, или неутронна звезда и придружаваща звезда с маса приблизително 20 пъти по-голяма от тази на Слънцето.
Рентгеновите емисии паднаха до нула по време на наблюдение на системата, което би показало, че планетата е приблизително със същия размер като Сатурн и обикаля около неутронната звезда или черната дупка на приблизително два пъти по-голямо от разстоянието, на което Сатурн обикаля около слънцето.
Необходими са още данни, за да бъде потвърдено съществуването на тази планета, нещо, което може да не се случи дори в продължение на десетилетия, тъй като данните показват, че на планетата са ѝ необходими около 70 години, за да премине пред своя двоичен партньор.
„За съжаление вероятно ще трябва да чакаме няколко десетилетия, за да видим друг транзит и да потвърдим, че виждаме планета. И понеже не сме напълно сигурни точно колко време е необходимо за транзита, няма да знаем точно кога да гледаме“,казва съавторът на изследването Ния Имара.
Учени заснеха "раждането" на звезди от облаци прах
Възможно е също така затъмняването на рентгеновите лъчи в звездната система M51-ULS-1 да е било причинено от пориви или газ, но това не е много вероятно, като се имат предвид данните. „Знаем, че правим вълнуващо и смело твърдение, така че очакваме, че други астрономи ще го разгледат много внимателно“, добави съавторът на изследването Джулия Берндсон от университета Принстън.
„Ако приемем, че планетата съществува, тя може да е имала „бурно и насилствено минало“, казва НАСА в изявлението си, тъй като изследователите отбелязват, че неутронната звезда или черната дупка е създадена от експлозия на свръхнова. Също така е възможно звездата придружител евентуално да се превърне в супернова, удряйки планетата с високи нива на радиация, някога в бъдещето.
Независимо от това, изследователите са развълнувани от възможността да са открили първата планета извън галактиката с помощта на този метод, информила "Вести".
Ди Стефано добавя: „Сега, когато имаме този нов метод за намиране на възможни кандидати за планети в други галактики, нашата надежда е, че като разгледаме всички налични рентгенови данни в архивите, ще открием много повече от тях. В бъдеще може дори да успеем да потвърдим съществуването им“.
