"Дай да ти гледама, кака?". Много от вас вероятно са чували този израз, а някои вероятно и са се възползвали от "услугата".

Хората винаги са били обсебени от гадателите и ясновидците, т.нар. гледачки, които твърдят, че виждат бъдещето. В крайна сметка, ако знаете какво ви готви бъдещето, ще можете да реагирате адекватно, нали?

Има много методи, по които се гадае за бъдещето – чрез карти, по утайката от изпитото кафе или по дланта ни. Древната практика на разчитане на линиите на дланта се използва от векове и продължава да бъде много популярна.

Но какво прави тази практика толкова привлекателна в продължение на стотици години? Ето някои отговори:

Какво е разчитане на дланта

Разчитането на дланта, познато още като хиромантия е разчитането на характеристиките и бъдещето на човек по дланите на ръцете му. По-специално по линиите и възлите на дланта.

Тази практика е била нещо, от което хората са се страхували, но и вълнували в различни периоди от историята. Гадателите са използвали предимно дланите, за да предсказват бъдещето, някои гледали и формата и размера на пръстите, ноктите и т.н.

Произходът на тази практика е неизвестен, но изкуството да гадаеш бъдещето по дланта може да бъде проследено до различни части на света, включително древни Гърция, Египет, Индия, Китай, Тибет, Персия и Месопотамия.

Ромите и „гледането на ръка“

Най-вероятно ромите, които са известни с практиките на гадаене на бъдещето (включително „гледането“ на ръка), са донесли тази практика на Запад. Тези номади от северния индийски регион Пенджаб пристигнали в Европа между IX и X в.

Ромите често са наричани „цигани“, защото европейските вярвали, че те са дошли от Египет (от англ. „gypsies“ и Egypt). До ден днешен този термин се използва. Също така през вековете е останала и традицията ромите да гадаят бъдещето по дланта на човек, т.нар. „гледане на ръка“.

Ромите освен хиромантия, използвали и карти таро и кристали, за да прочетат миналото, настоящето и бъдещето на човек.

Ловци на вещици

Хората винаги са били обсебени да знаят бъдещето. В Средновековието не било по-различно. По ирония на съдбата хиромантията била особено популярна сред ловците на вещици.

Те анализирали ръцете за знаци за сделка с Дявола. Неща като родилни петна и бенки били категорични признаци, че човекът се занимава с окултни практики.

Ренесанс

Гадаенето на бъдещето по дланта било популярно в Европа през 1530-те години. До 1650-те години гледането на ръка станало толкова популярно (както и други псевдонауки), че учените започнали да търсят научни доказателства, пише vesti.bg. Макар такива да не са намерени, те променили името на тази практика на хирология (също хиромантия), за да звучи по-научно.

Във Великобритания мъжете започнали да заменят жените като гадатели по дланта, за да привлекат интереса на висшата класа.

XIX и XX век

Гледането на ръка станало още по-популярно през XIX в. като писатели като англичанинът Уилям Бенъм публикуват книги по въпроса. Бенъм не просто пише за тази практика, но и основава училище по хиромантия в Ню Йорк.

Хиромантията и религията

Има препратка към хиромантията в древните юдейски текстове, а именно в една глава от мистицизма на Меркаба. Ранните кабалисти също споменават хиромантията, позната като наука на ръката.

Практикуващите гадаене, магьосници, медиуми и некроманти са осъдени в Библията. Безопасно е да се предположи, че хиромантията попада в този обхват на забранени от християнството практики.

Хиромантията е нещо забранено и за мюсюлманите. Ислямът не позволява гадаене, така че стремежът да се знае бъдещето чрез четене на длани или други методи е строго забранено.

Какво може наистина да ни каже дланта ни

Може ли дланта ни да ни каже какво ни чака в бъдеще? Едва ли. Но ръцете ни могат да все пак да кажат много за нас, например за хигиенните навици на човек, за професията му понякога, дори за хобита (например свирене на китара).