На 10 май, когато химиците честват своя професионален празник, се срещаме с младата дама Денислава Колева. Тя е на 22 години, родом е от град Баня, Карловско и изучава Химия в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Тя е била доброволец към Българския червен кръст, а към момента оказва доброволчеството в Младежкия информационен център в град Карлово. През 2020 година тя изненадващо създава своя парти агенция за малчугани, които имат интерес към химията и така вече около 2 години с много любов развива бизнес начинанието си.

Специално за GlasNews.bg Денислава разказва как е решила да стане аниматор, кои са основните предизвикателства, с които се сблъсква на научните партита с малчуганите, лесно ли се носят две дини под една мишница - учене и развиване на собствена парти агенция и още.

- Здравей! Разкажи ни кога и как реши да се занимаваш с аниматорство?

- Здравейте! Идеята ми дойде в края на първи курс в университета. Гледах различни клипчета с разни химични опити в интернет и си казвах, че това ще е много готино да го правя аз и да го показвам на някой. А децата са чудесна публика. Никога не съм искала да съм аниматор, който да пее песни и да играе игри. Никога не съм искала и да съм аниматор изобщо. То просто така се случи.

- Всъщност ти не се занимаваш с обикновено аниматорство, а го обвързваш с химията и експериментите. Разкажи ни малко повече за твоята парти агенция "Хлапетата експериментатори".

- Започнах да гледам разни неща в YouTube просто защото ми беше интересно. Опитвах се да интерпретирам опитите, които виждам с материали, които можеш да купиш от аптека или магазин. Не всяко нещо е приложимо извън лаборатория. Някои неща ги пробвах вкъщи сама и със сестра ми. Когато видях, че на нея и е интересно сметнах, че и на други деца ще им е интересно. Когато реших, че искам да правя такива научни партита около половин година търсих различни интересни и безопасни експерименти, неща които да са смислени и обяснени по интересен начин. Заедно с приятели мислихме име, лого, сценарии и репертоар. Чудихме се какво и как да направим. Поръчах колби и епруветки от Китай, които чакахме 3-4 месеца… някои неща чакаме още. Основните ми притеснения бяха дали изобщо някой това го интересува, ще има ли интерес и как ще реагират колегите и преподавателите от университета. Точно 7 дни след като направих първото шоу, дойде пандемията и първият локдаун. За мое щастие в момента нещата се случват по възможно най-добрия начин!

- Какво ти носи работата с деца?

- На първо място ми носи щастие. Децата са изключително забавни и на мен ми е много интересно да ги наблюдавам как реагират на някои неща. От тях също можеш да научиш неща. По някой път ми задават такива въпроси, че е невъзможно да намеря отговор.

- Освен че забавляваш децата, какво могат да научат те на едно научно парти?

- Могат да научат по някоя сложна дума като калиев перманганат или сублимация, колко градуса е сухия лед или как се прави газирана вода, но аз не целя конкретни знания. Те са дошли да се забавляват, а аз искам да запаля любопитството им към науката и да видят, че тя не е толкова сложна като в училище и може да е интересна и забавна. Ако това тях ги развълнува, конкретни знания по физика, химия или биология могат да намерят лесно.

- Имаш ли наблюдения относно това кой е най-любимият експеримент на децата на научните партита, организирани от теб?

- Да. Обичат всичко, което изригва, пуши, цапа или е лепкаво, но най-много харесват когато си паля ръката или ръката на някой от тях. (С напълно истински огън и по напълно безопасен начин, разбира се).

- Как се чувстваш след едно парти? Уморена, удовлетворена или...

- Уморена – да, въпреки че аз имам енергия почти колкото тях. Чувствам се отговорна към децата и към родителите и се радвам, че са избрали точно такъв тип забавление за празника си.

- Кои са основните предизвикателства, с които се сблъскваш на партита с малчуганите?

- Трудно ми е когато в една група има деца на 3 и на 11 години, да направя така, че да бъде интересно на всички. Тогава понякога чувам “Това е много тъпо, може ли следващото”, в такъв случай, ако на мнозинството им е ‘’тъпо” продължаваме нататък. Беше голямо предизвикателство по време на карантината - тогава правих партита в къщите на хората. Беше трудно да опазя къщите, децата и мебелите непокътнати. 

- Ти си студент по химия. От образованието ли дойде идеята да създадеш "Хлапетата експериментатори"?

- Абсолютно да. Ако не учих химия най-вероятно никога нямаше да ми дойде тази идея.

- Какво е твоето мнение, имат ли интерес младите хора към химията?

- Ако говорим за децата в началните училища – може би да. За щастие все повече стават учителите, които преподават по интересен начин, има много интригуващи неща в интернет, които са обяснени по разбираем начин и децата лесно могат да се впечатлят. Всичко това приключва в гимназията за съжаление. Там химията се превръща в сложни и наразбираеми задачи, с които никой не желае да се занимава доброволно. Няма достатъчно нагледни примери за това как всичко, което се учи, е приложимо в света около нас и то е истинско.

- А от какво бе предизвикан твоя интерес, за да запишеш бакалавърска програма в специалността "Химия"?

- Природните науки винаги са ми били интересни, защото осъзнавах важността им, а и ми е било интересно да разбера как работи светът на малко по-задълбочено ниво. Химия записах след като не ме приеха медицина, като голяма част от колегите, впоследствие разбрах, че май не е толкова лош този избор.

- Кои са трите думи, с които би описала химията?

- Неосъзнат успешен експеримент.

- Как съчетаваш студентството с работата ти като аниматор-експериментатор?

- Съчетават се учудващо добре. Повечето партита обикновено са събота и неделя, а упражненията през седмицата. Като добавим и доскорошното онлайн обучение, това не беше проблем.

- Имаш ли преподавател, от които си научила нещо, което никога няма да забравиш?

- В училище всички учители повтарят как техният предмет е най-важен. Моята учителка по география г-жа Бистрашка твърдеше, че не е важно дали знаеш много, а да прилагаш наученото в ежедневието си. От нея съм научила, от това как да намираш вдъхновение и идеи навсякъде около себе си, до това как да накараш това вдъхновение да работи за теб от бизнес гледна точка. А преподавателката ми по органична химия доц. Статкова успя да ме увери, че всичко около нас е химия и поднесено по правилния начин, може да развълнува мнозина.

- За теб идеите и вдъхновението имат ли лимит?

- Вдъхновението лимит няма. Идеите понякога могат да са в повече, а друг път да липсват. Важното е да не се влюбваме в идеите и да можем реално да помислим над тях, дали са добри или не, дали това ще проработи или няма да е така както съм си го представяла в началото.

- Благодарим ти за това интервю! Какво би пожелала на читателите на GlasNews.bg?

- Аз благодаря за поканата! Пожелавам повече вдъхновение за знание и интерес към света изобщо!

Снимки: Личен архив

Интервю на Таню ЗАГОРЧЕВ