Сини и черни рози: Съществуват ли наистина и какво символизират

Сини и черни рози често впечатляват с необичайния си цвят и привличат вниманието във флорални аранжировки, снимки и социалните мрежи. Но зад ефектния им външен вид стои една любопитна подробност – нито истински синя, нито напълно черна роза съществува естествено в природата.

При сините рози причината е генетична. Синият цвят не присъства естествено в генофонда на розите и затова не може да бъде постигнат само чрез традиционно кръстосване. Най-близките естествени разновидности са в лавандулови, виолетови и синьо-лилави нюанси.

Сред тях са сортове като Rhapsody in Blue, Indigoletta и Blue Moon. Макар имената им да предполагат син цвят, на практика те остават по-близо до лилавото и лавандуловото.

През годините учените правят опити да създадат истинска синя роза чрез генно инженерство. През 2004 г. изследователи успяват да въведат в рози пигмента делфинидин, който участва в образуването на син цвят при други растения.

По-късно японската компания Suntory пуска на пазара розата Applause, представяна като „синя“. Въпреки това цветът ѝ е по-скоро лавандулово-лилав, а не чисто син.

Затова яркосините рози, които обикновено се продават в цветарските магазини, най-често са изкуствено оцветени. Обикновено за основа се използват бели рози, които се поставят във вода с багрило. Стъблото поема течността и постепенно цветът достига до венчелистчетата.

А има ли наистина черни рози?

Отговорът отново е не.

Розите, които изглеждат черни, всъщност са изключително тъмночервени или тъмнолилави. При определено осветление венчелистчетата могат да изглеждат почти напълно черни.

Тъмните нюанси се дължат на високото съдържание на антоцианини. Колкото по-голямо е количеството на тези пигменти, толкова повече светлина поглъщат венчелистчетата и толкова по-тъмен изглежда цветът им.

Сред най-известните тъмни сортове е Black Baccara. Докато е в пъпка, тя може да изглежда почти черна, но при разтварянето се вижда наситеният ѝ тъмночервен цвят.

Друг пример е Black Gold – сорт с почти черни външни венчелистчета и яркочервена вътрешност.

Особено популярни са и така наречените черни рози от Халфети в Югоизточна Турция. Те също не са действително черни. Пъпките им могат да изглеждат почти черни, но при разцъфване придобиват много тъмен виненочервен оттенък.

Специфичните условия в района – почвата и местният климат – допринасят за необичайния им цвят. Ако същият сорт бъде отглеждан другаде, той не достига същата тъмнина.

Как се правят черните рози в цветарниците?

При тях също често се използва изкуствено оцветяване.

Един от методите е чрез потапяне на стъблото в разтвор с боя, която растението постепенно абсорбира. Другият е директно нанасяне на боя върху венчелистчетата.

Съществуват и стабилизирани рози, при които водата в растението е заменена със специален консервиращ разтвор. Те могат да бъдат оцветени в почти всякакъв нюанс и да запазят външния си вид за дълъг период.

Силна символика зад необичайните цветове

Именно защото са толкова редки и практически невъзможни в естествен вид, сините и черните рози са натоварени и със силна символика.

Синята роза най-често се свързва с мистерията, недостижимото, невъзможната мечта и нещо изключително рядко.

Черната роза от своя страна може да символизира край, загуба и раздяла, но също така прераждане, промяна и ново начало. В определен контекст тя се свързва и с дълбока любов, индивидуалност и бунтарство.

Така синята и черната роза се оказват своеобразна измама за окото – цветовете им може да изглеждат напълно реални, но природата все още не е създала нито истински синя, нито истински черна роза.