В Древен Египет котките били свещени животни, почитани и изобразявани по стените на гробници, в йероглифи и произведения на изкуството. Дълго време се смятало, че това особено отношение им осигурявало добър живот. Ново научно изследване обаче разкрива далеч по-мрачна картина - множество животни са страдали от заболявания, недохранване и тежки травми, а някои вероятно са били умишлено убивани за религиозни ритуали.

Учените изследвали 131 котешки черепа, съхранявани в Природонаучния музей във Виена. Останките се намирали там още от XIX век, но досега почти не били проучвани.

Резултатите, публикувани в научното списание Journal of Archaeological Science, изненадали изследователите. Повече от половината животни имали следи от заболявания или наранявания - нещо, което трудно се вписва в представата за добре гледани свещени животни.

Анализът показал, че черепите принадлежали предимно на възрастни домашни котки, но сред тях имало и представители на диви видове, които вероятно били специално улавяни за мумифициране.

При част от животните липсвали зъби, наблюдавали се заболявания на венците и необичайни вдлъбнатини по костите, които учените свързват с инфекции. Открити били и следи от ухапвания, вероятно получени при сбивания между котки.

Според авторите тези находки подсказват, че животните може да са били държани в тесни помещения и при лоши условия.

Още по-смущаващи се оказали следите от насилие.

По черепите били установени множество прободни наранявания и счупвания. Характерът на някои увреждания предполага удари с остър метален предмет или дебела дървена тояга.

При част от травмите липсвали признаци на зарастване, което кара изследователите да допускат, че именно те са причинили смъртта на животните. Възможно е котките да са били убивани по този начин непосредствено преди мумифицирането им.

Други черепи обаче носели следи от зараснали рани. Това означава, че някои животни са преживели тежки наранявания, преди впоследствие да бъдат убити.

Многобройните признаци на инфекции и метаболитни нарушения също подсказват, че част от котките вероятно са страдали от недостиг на пълноценна храна.

Учените допускат и че улавянето и умъртвяването на животните невинаги е протичало по план. Възможно е някои котки да са успявали да избягат и да оцелеят въпреки тежките си травми.

Почти всички изследвани животни са живели между 380 и 40 г. пр.н.е. Само един череп е значително по-стар и датира приблизително от X век пр.н.е.

Откритието показва, че религиозната почит към котките в Древен Египет невинаги е означавала добро отношение към самите животни. Зад свещения им статут вероятно се е криела и практика, свързана със страдание, насилие и ритуално умъртвяване.