Само един ядрен взрив високо над Земята би могъл да извади от строя почти всички спътници в ниска околоземна орбита. Последиците биха били катастрофални - от прекъсване на комуникациите и сателитния интернет до сериозни затруднения в метеорологичните прогнози. Това показва ново научно изследване, според което 99% от спътниците могат да бъдат засегнати в рамките на броени седмици.

Учени от Университета на Уисконсин-Медисън и Принстънския университет са изследвали какво би се случило при ядрен взрив с мощност един мегатон на височина 500 километра над Южния Атлантически океан.

За целта те създали компютърна симулация, включваща приблизително 13 300 действащи спътника в ниска околоземна орбита към януари 2026 г.

Резултатите са стряскащи. Само ден след експлозията около 25% от спътниците биха престанали да функционират. На третия ден делът им достига 78%, а след седмица - 98%. До петнадесетия ден неизправните апарати биха били вече 99,4%.

Дори допълнителната защита срещу радиация не би предотвратила катастрофата. При симулирана по-висока устойчивост на спътниците 99,3% от тях отново биха били извадени от строя, макар и в рамките на 30 дни.

Защо един взрив би имал толкова разрушителен ефект?

Основната опасност не идва единствено от самата експлозия. Радиоактивните частици, освободени при взрива, могат да попаднат в капана на земното магнитно поле и да образуват изкуствен радиационен пояс.

Докато обикалят планетата, спътниците многократно преминават през него и са изложени на опасни дози радиация, които постепенно повреждат електронните им системи.

Изследователите са избрали район над Южния Атлантически океан, където магнитното поле на Земята е необичайно слабо. Тази особеност може да усили разрушителните последици.

Подобно нещо вече се е случвало

През 1962 г. Съединените щати извършват ядрения опит „Старфиш Прайм“. Тогава бомба с мощност 1,4 мегатона е взривена на приблизително 400 километра над Тихия океан.

Експлозията създава изкуствен радиационен пояс, който поврежда няколко спътника. По онова време обаче в Космоса има несравнимо по-малко апарати, отколкото днес.

Сега последствията биха били далеч по-мащабни.

Освен прекъсването на сателитните услуги, учените предупреждават и за друга опасност - космическите отломки. Повредените спътници могат да загубят способността си да маневрират, което значително увеличава риска от сблъсъци.

Според симулацията през първите две години биха настъпили около 20 сблъсъка, а в рамките на десетилетие те биха създали приблизително 3900 нови фрагмента космически отпадъци.

Това би затруднило и възстановяването на сателитната инфраструктура. Дори изстрелването на нови апарати няма да гарантира нормалната им работа, тъй като радиацията и отломките могат да останат опасни години наред.

Авторите на изследването подчертават необходимостта да се предотврати разполагането и използването на ядрени оръжия в Космоса.

Научният труд е публикуван в платформата arXiv и все още не е преминал независима научна рецензия. Резултатите представляват прогноза при конкретни симулирани условия, а не доказателство, че всеки ядрен взрив в Космоса непременно ще доведе до подобна катастрофа.