Денонощието приемаме за една от малкото сигурни величини - 24 часа и започваме отначало. Само че Земята не се съобразява напълно с часовниците ни. Продължителността на деня се променя с няколко милисекунди, а ново изследване показва какво може да стои зад тези колебания.

Отговорът е на хиляди километри под краката ни - в своеобразна гравитационна борба между ядрото и мантията на планетата.

Изследването на Хуейфън Джан и Матийо Дъмбъри от Университета на Алберта е публикувано на 23 септември в научното списание Nature. Учените са разработили модел, с който изследват силите, чрез които различните части във вътрешността на Земята взаимодействат и влияят върху нейното въртене.

Земното ядро е съставено основно от желязо. Вътрешната му част е твърда и може да се върти с различна скорост спрямо останалата част от планетата, докато около нея се намира течното външно ядро. Отгоре е скалистата мантия.

Учените отдавна знаят, че взаимодействието между ядрото и мантията има отношение към малките промени в продължителността на денонощието. Не беше ясно обаче коя сила играе водещата роля.

Изследователите разглеждат три основни механизма - механично, електромагнитно и гравитационно взаимодействие. Моделът им показва, че наблюдаваните през десетилетията промени се обясняват най-добре, когато водеща е гравитационната сила.

Но останалите сили действат в обратната посока. Получава се своеобразно дърпане на въже в недрата на планетата.

Според модела плътните области на вътрешното ядро се стремят да се подредят спрямо плътни области в мантията заради гравитационното им привличане. Потокът в течното външно ядро обаче постепенно ги измества, след което гравитацията отново се опитва да възстанови подреждането.

Резултатът от тази невидима битка достига чак до повърхността - като съвсем малка промяна в скоростта, с която се върти планетата.

Това не означава, че утре ще получим допълнителна минута сън. Разликите са само от няколко милисекунди и се проявяват в мащаба на десетилетия.

Авторите отбелязват и ограниченията на модела. Върху продължителността на деня влияят и други фактори, сред които процесите в атмосферата и океаните. Част от специалистите също продължават да обсъждат точната история на въртенето на вътрешното ядро.

Новото изследване обаче дава още една важна следа за процесите в най-недостъпната част на планетата. Оказва се, че часовникът на Земята не тиктака с абсолютно еднакъв ритъм – и част от причината се крие на хиляди километри под нас.