На 24 юни 1717 г. четири ложи в Лондон се събират в кръчмата „Гъсока и решетката“ край катедралата „Свети Павел“ и създават първата Велика ложа в света. Тази дата днес се приема за официалното начало на организираното масонство и поставя началото на едно от най-известните братства в историята.

Българската следа се появява повече от век и половина по-късно.

След Освобождението един необикновен българин на име Иван Ведър започва работа по създаването на първата българска масонска ложа. Роден като Данаил Николов, той води живот, който спокойно би могъл да бъде сюжет за приключенски роман - владее множество езици, пътува из Европа и Близкия изток, работи като преводач, журналист и търговски представител, а по-късно се включва и в българското революционно движение.

През 1880 г. в Русе е основана ложата „Балканска звезда“, смятана за първата редовна българска масонска ложа. Според историческите сведения сред свързваните с нея имена са Захари Стоянов, Никола Обретенов, Иларион Драгостинов и Тома Кърджиев. Съществуват данни, че бъдещият княз Александър Батенберг също е посещавал ложата.

Тук започват и легендите.

През годините около масонството в България се появяват десетки твърдения. На братството са приписвани влияние върху политиката, участие в ключови решения на младата българска държава и връзки с известни обществени фигури. Част от тези истории стъпват на реални факти, други остават недоказани и до днес.

Повече от три века по-късно масоните продължават да бъдат обект на любопитство, спорове и конспиративни теории. За едни те са влиятелна общност, обединена от морални принципи и взаимопомощ, а за други - загадъчна организация, около която витаят множество легенди.

Историците обаче са категорични, че реалността е далеч по-прозаична от популярните митове. Според Encyclopaedia Britannica съвременното масонство произлиза от средновековните гилдии на каменоделци и строители на катедрали. С течение на времето част от тези ложи започват да приемат и хора, които не упражняват занаята, а по-късно се превръщат в основата на т.нар. спекулативно масонство.

През XVIII век масонството се развива успоредно с идеите на Просвещението - епоха, в която разумът, науката и личната свобода започват да изместват старите догми. Сред известните личности, свързвани с братството, са Бенджамин Франклин и Джордж Вашингтон.

Въпреки това масонството почти от самото начало среща сериозна съпротива. През 1738 г. папа Климент XII издава булата In Eminenti, с която осъжда организацията и заплашва с отлъчване католиците, които членуват в нея. Сред причините са тайнствеността на ложите, клетвите за поверителност и опасенията на Църквата относно влиянието на братството.

Днес по света съществуват стотици велики ложи, а броят на масоните според различни оценки варира между около два и над шест милиона души. Въпреки че влиянието им често е преувеличавано от конспиративните теории, масонството остава едно от най-разпознаваемите и обсъждани братства в съвременната история.

Снимка: Уикипедия