Тайната на дълголетието може би не се крие само в диетите и тренировките, а в начина, по който човек мисли за себе си и за живота. Американско изследване, цитирано от писателя и експерт по поведенчески модели Нир Еял, показва, че промяната на вътрешната нагласа може да има реален ефект върху здравето и продължителността на живота.
Еял признава, че преди публични изяви често изпитва силно напрежение и ускорен пулс. Вместо обаче да се поддава на паника, той използва техника за психологическо преформулиране.
„Сърцето ми изпомпва повече кислород към мозъка ми – това ще ми помогне да се представя блестящо“, казва той.
Според автора това не е просто позитивно мислене, а стратегия с доказан ефект върху психиката и организма. Данните сочат, че хората с по-оптимистична нагласа към стареенето живеят средно със 7,5 години по-дълго от песимистите.
„Убежденията придобиват плът и кръв чрез ежедневните ритуали“, обяснява Еял. По думите му, ако човек вярва, че развитието и промяната са възможни дори в напреднала възраст, той по-често спортува, поддържа паметта си активна и запазва умствената си яснота по-дълго.
Авторът прави разграничение между факти, вяра и убеждения. Според него убежденията могат да бъдат променяни и адаптирани спрямо новата информация и житейския опит.
Особено внимание той отделя на молитвата. По думите му редица научни изследвания показват, че хората, които се молят, често живеят по-дълго, чувстват се по-щастливи и проявяват повече съпричастност към другите — дори когато самите те не са напълно убедени в съществуването на висша сила.
В същото време Еял предупреждава срещу т.нар. „магическо мислене“.
„Подходът „просто си го представете и Вселената ще ви го даде“ е погрешен“, подчертава той.
Проучвания показват, че ученици, които единствено са си представяли успеха, без да мислят за препятствията пред себе си, постигали по-слаби резултати. Причината е, че емоционалната еуфория създава фалшиво усещане за вече постигната цел и намалява мотивацията.
Затова Еял препоръчва метода на „умственото противопоставяне“ — съчетаване на ясна мечта с трезва оценка на трудностите по пътя към нея.
Самият той признава, че промяната в начина на мислене не е лесна.
„Вкопчваме се в това, което някога е работило, дори когато отдавна е престанало да ни бъде полезно“, казва авторът.
По думите му истинската промяна настъпила, когато спрял да търси „перфектната диета“ и се отказал от максималистичния подход „всичко или нищо“. Вместо това започнал да разчита на малките, но постоянни ежедневни усилия — навик, който според него носи най-големите резултати в дългосрочен план.