55-годишната американска изследователка от НАСА Ингрид Хонкала разказа за три преживявания, които според нея напълно са променили възгледите ѝ за смъртта и съществуването на човешкото съзнание.

Жената твърди, че е преживяла три епизода на клинична смърт в различни периоди от живота си, а усещанията и виденията, които е изпитала, били поразително сходни. Според нея именно тези преживявания са я убедили, че съзнанието не изчезва след физическата смърт.

Първият случай се случил, когато била едва на около две години. Тогава паднала в съд с ледена вода. Въпреки крехката си възраст, Хонкала твърди, че споменът е останал изключително ярък.

Тя описва как страхът внезапно изчезнал и бил заменен от необяснимо спокойствие. Имала чувството, че напуска тялото си и наблюдава случващото се отстрани.

„Не се чувствах като дете. Бях просто съзнание – без граници, без тяло“, разказва тя.

Години по-късно преживяла подобно състояние след тежка катастрофа с мотоциклет, при която лекарите се наложило да я реанимират.

Третият епизод настъпил по време на операция, когато жизнените ѝ показатели рязко се влошили, а медиците започнали борба за живота ѝ.

По думите на Хонкала и в трите случая тя усещала, че попада в „пространство на безгранично съзнание“, изпълнено с мир, яснота и любов.

„Беше като да се потопиш в необятен ум, в който няма страх и болка“, казва тя.

Изследователката си спомня и странен момент от детството си, когато по време на инцидента във водата сякаш усетила присъствието на майка си и някаква форма на невербална връзка с нея.

По-късно майка ѝ разказала, че внезапно изпитала силна тревога и веднага се прибрала у дома, където открила дъщеря си.

След последното преживяване отношението на Хонкала към смъртта се променило напълно.

„От този момент вече не се страхувах от смъртта. Осъзнах, че това, което наричаме задгробен живот, може би е просто друг слой на реалността“, казва тя, цитирана от Daily Mail.

Тя твърди още, че по време на тези състояния е виждала т.нар. „същества от светлина“ – форми на съзнание, с които комуникацията се случвала без думи.

„Стигнах до извода, че животът никога не свършва истински. Съзнанието продължава“, убедена е изследователката.