Френското издание на списание Vogue (Вог) - Vogue Paris (Вог Париж), поддържа жива парижката фантазия в продължение на век и е в основата на тенденциите - от следвоенния "ню лук" на "Диор" до освобождаването на нравите през 60-те години на миналия век, предаде Франс прес.

По ирония на съдбата френското издание на модната библия отбелязва своята 100-годишнина с голяма изложба в "Пале Галиера" - музея на модата в Париж, но без главната си редакторка и под засиления контрол на Ню Йорк.

Еманюел Алт беше уволнена през май след десет години начело на Vogue Paris и все още няма заместник.

В стремежа си да намалят разходите, собствениците на групата "Конде Наст", която издава списание Vogue, поставят френското издание под прекия контрол на влиятелната Ана Уинтур, главната редактора на американското издание.

"Нямахме представа, че ще се получи така, когато започнахме подготовката" по темата, сподели Силви Лекалие, уредничка на изложбата "Vogue Paris 1920-2020", забавена с една година заради коронавирусната пандемия.

От стартирането си списание Vogue Paris е по-освободено и бохемско от американското издание, което излиза в Ню Йорк. Там е мястото, където се определя голямата част от стила на XX век.

Съперничеството между Vogue и Frog - името дадено на френското издание (frog - жаба на английски) бележи историята на известното списание.

В началото между американското и френското издание няма големи различия. С течение на времето те стават все повече и повече, обяснява Лекалие.

През 1929 г. се заражда идеята да се придаде "истинска парижка идентичност" с интелектуален привкус на френското издание.

През 30-те години на миналия век Париж е място за експерименти за намиране на нови фотографи, "защото в Ню Йорк няма такива".

Също така за Vogue Paris става решаващо да защитава френската висша мода срещу американците и срещу американската конфекция след Втората световна война.

"Тази бохемска парижка среда е напълно противоположна на офис средата в Ню Йорк", обяснява кураторката.

"Това е много стимулиращо за всички: Vogue Paris подхранва нови гледни точки, американското издание на Vogue влага малко разум, по-комерсиални неща", допълва тя.

"С последните промени не знаем накъде отиваме. Това е краят на една история", казва Силви Лекалие.