Останките на един от най-великите български владетели ще бъдат тържествено пренесени и погребани в София след 1000 години. Плод на десетилетия преговори с Атина, решението е изключително символично и значимо - и за паметта на славния пълководец, прекарал десетилетия във война за спасението на Първото българско царство, и за корените на съвременниците му днес.

Но как специалистите знаят, че именно цар Симеон е бил погребан в храма, намиращ се на остров Свети Ахил?

През 1965 г. професорът от Солунския университет Николаос Мицопулос започва археологически проучвания на остров, намиращ се Малкото Преспанско езеро, а разкопките постепенно го отвеждат до едно от най-значимите открития, свързани с българската средновековна история.

Сред местното население от поколения се предава легенда, че запазените развалини на острова са част от резиденцията на последните владетели на Първото българско царство. Преданията разказват за кула, фурна и помещение, използвано от войската.

През 1969 г. археолозите проучват базиликата „Св. Ахил“ в североизточната част на острова. Там проф. Мицопулос открива четири саркофага, изградени изцяло от мраморни плочи.

В една от засводените гробници е намерен скелет на мъж с ръст около 160 сантиметра. Антрополозите определят възрастта му на приблизително 70 години. При откриването костите били оцветени в яркопурпурно.

Главата на погребания била поставена върху възглавница от керемиди, над която вероятно е имало още една, изработена от скъп плат. Около ръцете са намерени останки от плетена позлатена ризница, а върху гърдите и около таза са запазени части от скъпа златотъкана дреха.

Според изследователите облеклото представлява царска дивитисия, смятана за най-тържествената императорска одежда през този период.

При анализа на останките е установена фрактура от бойна рана върху лявата лакътна кост. Историческите сведения сочат, че цар Самуил е ранен в лявата ръка по време на битката при Сперхей през 997 г.

Съпоставяйки откритието с писмените извори, проф. Мицопулос стига до заключението, че намереният скелет принадлежи на българския владетел.

Останалите три гробни съоръжения са открити празни. Според теорията на археолога в тях е възможно да са били погребани последните двама владетели на Първото българско царство, Гавраил Радомир, управлявал между 1014 и 1015 г., и Иван Владислав, царувал от 1015 до 1018 г.

Базиликата „Св. Ахил“ е сред най-внушителните сгради от времето на Първото българско царство. Тя е с размери 30 на 50 метра и заема площ от 968 квадратни метра.

Храмът е построен от княз Борис I, а архитектурата му наподобява тази на Голямата базилика в Плиска. По времето на цар Самуил той се превръща в главен храм на Българската патриаршия, след като патриарх Герман премества седалището ѝ от Воден в Преспа.