През 50-те и 60-те години на миналия век светът е в плен на Студената война. Ожесточената борба за надмощие между САЩ и СССР дава началото на космическата надпревара между двете страни. Първоначалните успехи на Съветския съюз са впечатляващи. Москва изпраща в космоса първия изкуствен сателит, както и първия човек – Юрий Гагарин. Въпреки това повечето експерти са на мнение, че надпреварата е спечелена от САЩ, основната причина за което е стъпването на Нийл Армстронг на Луната през 1969 г. В следващите редове може да се запознаете с няколко любопитни и малко известни факти, свързани с нея: 

Космическата програма на Замбия

През 1964 г. космическата надпревара е в разгара си. Докато светът очаква с нетърпение да разбере кога човешки крак ще стъпи на Луната, с организирането на такава мисия се захванала... Замбия. Космическата програма на бедната африканска държава била частен проект, създаден от Едуард Мукука Нколосо. Той започнал да подготвя 12 души, сред които 16-годишната Мата Муамба, за полет до Луната. Проектът обаче се сблъскал с един сериозен проблем – липсата на пари. Правителството на Замбия нямало никакъв интерес да участва в него. ООН, САЩ, СССР и Израел също отхвърлили молбите на Нколосо за финансова помощ. 

Въпреки това тренировките на „астронавтите“ започнали. Те трябвало да се научат да ходят на ръце, тъй като това е единственият начин, по който човек може да се движи по повърхността на Луната, твърдял Нколосо. Той също така ги карал да се спускат по хълм в голям варел, за да се подготвят за предстоящия полет. Космическата програма на Замбия привлякла вниманието на журналисти от цял свят, които първоначално сметнали, че става въпрос за някаква шега.  Нколосо обаче изглеждал напълно сериозен в намеренията си и дори заявил в едно интервю: „Ще се смея в деня, в който забия знамето на Замбия на Луната“. Неговите планове обаче се провалили, след като доброволците започнали да задават въпроса кога ще получат своите заплати. Когато разбрали, че пари няма, те напуснали, загърбвайки мечтата си да посетят Луната. 

Детските площадки и космическата надпревара

Всеизвестен факт е, че космическата надпревара между САЩ и СССР била изключително оспорвана. Но знаете ли, че тя се пренесла дори на детските площадки? През 60-те години на миналия век в двете страни били създадени голям брой увеселителни съоръжения, целта на които била да разпалят интереса на малчуганите към космическите полети. Някои от тях имали формата на ракети, а други наподобявали сателити, контролни кули, подводници или дори планети. 

Как СССР предложи помощ на САЩ

Началото на космическата надпревара било дадено от Съветския съюз с изстрелването на „Спутник 1“ на 4 октомври 1957 г. Само месец по-късно в околоземна орбита е изпратен „Спутник 2“, а на борда на апарата е кучето Лайка. Двата успешни старта шокирали САЩ, които до този момент се считали за глобални лидери в сферата на науката и технологиите. За да отвърнат на предизвикателството, американските власти решили, че е настъпил моментът да изстрелят в космоса своя ракета. 

Това трябвало да се случи на 6 декември 1957 г. Тогава към космоса се очаквало да полети ракетата „Вангард ТВ-3“. Събитието привлякло голямо медийно внимание и дори било излъчено на живо по телевизията. Машината обаче избухнала в пламъци и се разбила секунди след старта. Това станало повод за вълна от подигравки. Журналисти започнали да наричат ракетата „Капутник“ и подложили на ожесточени критики учените, които отговаряли за мисията. Това се превърнало в отлична възможност за СССР да демонстрира своето превъзходство. Съветските власти решили да налеят масло в огъня, предлагайки на САЩ техническа помощ, предназначена за развиващи се нации – оферта, която била отхвърлена от Белия дом. 

Атомна бомба на Луната

Чували ли сте за „Проект А119“? Става въпрос за секретна програма, в рамките на която учени от НАСА разглеждали възможността да бъде взривена атомна бомба на Луната. Целта била да се демонстрира военната мощ на САЩ. Малко известен факт е, че подобни планове имали и съветските власти. Те искали да изпратят свой космонавт на Луната, който да забие знамето на СССР на нейната повърхност. След това трябвало да бъде поставена атомна бомба, която да се взриви, образувайки огромна ядрена гъба, видима от Земята.

След 1973 г. въпросните площадки в САЩ постепенно започнали да изчезват. Именно през тази година Конгресът създал специална комисия, която трябвало да отговаря за сигурността на детските атракции, разказва vesti.bg. Според експертите броят на инцидентите, случващи се на тези площадки, е твърде висок и трябва да бъдат взети допълнителни мерки за обезопасяването им. Около две десетилетия по-късно били наложени нови изисквания – този път за замяната на асфалта, пръстта и тревата с гумени настилки или пясък. В резултат почти всички „космически“ площадки били разрушени и на тяхно място били издигнати нови и по-безопасни съоръжения.

Съветският съюз обаче се отказал от тези намерения. Учените отбелязали, че заради липсата на атмосфера на Луната няма как да се образува подобна гъба. Самата експлозия пък щяла да представлява кратък проблясък, който едва ли много хора щели да забележат. По тази причина съветските власти решили да насочат вниманието си към други проекти, сред които изпращането на костенурки на Луната. 

Надпревара във въоръжаването 

Ракетите представляват технология, която може да има както мирни, така и военни приложения. Ако на нея бъде поставен някой сателит, тя се превръща в космически кораб. Ако обаче въпросният апарат бъде заменен с бойна глава, тя вече става междуконтинентална балистична ракета. По тази причина историците определят космическата надпревара между САЩ и СССР като част от ядрената надпревара между двете страни, започнала след края на Втората световна война. 

Основният въпрос, пред който били изправени Вашингтон и Москва през този период, е как биха могли да атакуват своя противник. САЩ заложили на създаването на бомбардировачи, докато властите в СССР започнали да разработват ракети с голям обсег на действие. По тази причина Съветският съюз имал значително превъзходство в началото на космическата надпревара. Изстрелването на „Спутник 1“ през 1957 г. стреснало Белия дом. Тогавашният американски президент Дуайт Айзенхауер видял в това заплаха за сигурността на неговата страна. Именно притесненията, че СССР може да използва тази технология, за да нападне САЩ с ядрени оръжия, довели до започването на космическата надпревара.