ЛАТИНОСЕРИАЛ С КОРАБ „БОТЕВ“

15.03.1982 г., Варна – Бургас, кея

Със записка № 295 на инспектор Съботинов се качвам на кораб „Христо Ботев“, за да сменя рулевия Душко Атанасов Панайотов.

След плаване до Западна Европа и протекциите на колегите от вестник „Маяк“, отново пробивам административната бариера на Български морски  флот и откровено щастлив тръгвам към порт Бургас, където ме чака назначението ми. Имам и благословията на главния редактор на пловдивския официоз „Отечествен глас“: „Какво пък, добре е в редакционния екип да има един авантюрист за цвят. Щастливо плаване!“ Този път – към Далечния изток.

Порт Бургас, второ кейово място, кораб „Ботев“. Катеря се по трапа, подгизнал и премръзнал заради непрестанния дъжд. В моряшкия салет ме посреща старши помощника. Висок, рошав, мустакат, разгърден и бос млад мъж. От него лъха на тропик след 15-месечен рейс. В този момент не можех да зная, че чак до 20 май ще вися на котва, ще бъда каботажник по трасето Бургас-Варна-Бургас-Варна. После, вместо в Банкок, Шанхай, Йокохама, през Атлантика, през иглените уши на Панамския канал ще изляза в Пасифика и ще се озова на границата между Перу и Чили. Още първите дни на кораба тръгнаха като латиносериал. Писано било да не плавам срещу изгрева на слънцето, а да следвам залеза.

16.03.1982 г., Бургас – кея

Оказа се, че корабът е вече трета седмица в България, но аз съм първият, който се качва като нов член на екипажа. „Хайде, дано повлечеш крак“, пожела старият моряк бай Иван, който вече губи търпение да чака смяна. Реши, че невзрачните ми гуменки са крайно неподходящи за студената и мокра палуба и ми подари чифт боти – съвсем по мярка. Безценна придобивка. Изглежда най-красив е навременният жест. Бай Иван си взе душ, преоблече се и приготви багажа при нозе. Смяна не дойде.

17.03.1982 г., Бургас – кея

Не съм допускал, че поради спешна, оказала се безсмислена работа в хамбар, ще пропусна мача на ЦСКА  срещу действащия европейски шампион Ливърпул. Изпотрошихме си пръстите от бързане, разкрепвахме и подготвяхме булдозери, а пристигна докерска бригада за разтоварване на китайски тютюн, който се намира в друг хамбар. Сигурно бях по-недоволен от бай Иван, който се обръсна, но смяна пак не дойде.

18.03.1982 г., Бургас – кея

Карам вахтата от 20,00 часа до полунощ и се крия в талиманската стаичка току до вратата на надстройката. Компания ми прави бай Иван, който днес заряза всякакви приготовления, но смяна отново не се появи. Успокоявам го, че според Бекет очакването на Годо няма как да се получи, но тук все някой ден някой ще се появи. Да, към 22,30 часа откъм палубата нахлу по-тежък от мазут мирис на бъчва. Колега от стария екипаж, пиян като змей според локалната терминология. Опитът му да се покатери по трапа нагоре към каютата си е колеблив, срути се на кълбо през десетина стъпала и се стовари долу с кървава глава. Веднага по оперативния телефон позвъних на Бърза помощ, обясних случая и уточних къде точно се намира корабът. С бай Иван някакси присурнахме „змея“ до канапе и зачакахме медиците. Но минутите минават, 10-15-20 и започнах да се притеснявам да не стане като смяната на бай Иван. Загубих търпение и хукнах по трапа надолу, но още преди да стъпя на кея ме заслепиха фаровете на линейката.

20.03.1982 г., 22,30 часа, Бургас – кея

Тежък ден. Съвсем по мартенски времето вдигна, още с утрото детониращият шнур на водните гейзери прехвърляше вълнолома. За левия борд на „Ботев“ е вързан ливанският „Джево“ с български екипаж. Момчетата нямат нищо общо с БМФ и се поздравяват с „Долар ден“. Днес обаче доларите са отровно зелени. Поривистият вятър отваря двата кораба далеч от кея и прави трапа неизползваем. По обед колегите от „Джево“ посрещнаха неколцина гости, между които една жена. Качиха се по трапа на подветрения борд на „Джево“, докарани от рейдовата лодка. И това в пристанищни води! О,кей, „капиталистите“ могат да си платят удоволствието с валута. Скъса се въже на бака и замяната му с друго в щормово време се оказа упражнение с повишена трудност. Вятърът свали от ръкава ми червената вацманска лента и я запокити в морето. И все пак някой трябва да слезе на кея, за да закачи въжето на пушка. Единствена възможност – по люлееща се дъска, която хвърля мост между трапа и кея. Крайно рисково. При жребия късата клечка се падна на друг.

21.03.1982 г., Бургас – кея

Гостите от „Джево“ трябва да слизат. Мъжете, както и да е, но жена с високи токчета по дъската – това е повече от лудост. Съпругът намери нестандартно решение. Появи се пристанищен влекач, който натисна борда на „Джево“, така „Ботев“ опря кея. Само за минута високите токчета се спуснаха по трапа. И въпреки че обрахме въжетата на бака и кърмата, едва що влекачът наду сирената за край на маневрата, трапът отново увисна далеч от кея. Сега пък се скъса въже на кърмата… Добре, че в късния следобед времето падна толкова внезапно, както и вдигна.

Край на темпото, което ме превърна в пристанищна проститутка. Обличай-събличай-обличай-събличай. И тичай! Дискретно почукване на вратата на каютата ми. Някаква пристанищна „кака“. Нищо апетитно в пейзажа. Може ли една цигара? Банална увертюра, но това все пак може. Ако остана при теб знайш к,во хубаво ще прекараме? Показвам и голата малайзийка, която някой от предишните обитатели е закачил на стената във формат А1. Събличам се само за нещо такова.

Най-после спокойно се оставям на вълната на „Хоризонт“. Два военни преврата за деня – в Гватемала и Бангладеш. Централна Америка и Азия. Ричард Трети е давал кралство за кон, в този момент бих заменил цял континент за едно здраво корабно въже.

 

Това са записки в дневници, водени 3414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.

Нейко ДАМЯНОВ