30.10.1980 г. АТЛАНТИК, ПРЕХОД БУРГАС – РОТЕРДАМ

01,30 часа Френски бряг по десния борд, едва 2 бала вълна в Биская. На мостика вторият помощник ми обяснява курсове, определяне на местонахождение, траверси, лагове. Споделям му, че палубният боцман всеки ден ме убеждава да зарежа брега и да стана моряк. Домакин можеш да бъдеш, сладка работа, шеф на трима камериери, готвач и помощник готвач. Не, със сметки, отчети, порциони…ще съм толкова безпомощен, колкото с навигация.

08,00 часа Пак сме из хамбарите. Да се огледа и притегне всичко преди пристигането. Този път съм в двойка с палубния боцман. Колю Героя. Както шеф механика, и той прави последен рейс преди пенсиониране. Докато палим по цигара и посядаме, любопитствам на какво дължи прозвището след собственото си име? Не ми отговори пряко, а ми разказа следното: Баренцово море. Той е сред екипажа на кораб „Авиор“, който е на чартър под панамски флаг. Българските моряци се натъкват на аварирала съветска атомна подводница и успяват да спасят значителна част от подводничарите, въпреки тежките условия. Пет-шест бала вълна, лодка, въже на телефон… За подводницата нищо не може да се направи, тя потъва, но спасените са настанени по каютите на „Авиор“, стоплени и нахранени. Без на никого от нашите моряци дори да му хрумне да се покрие поради страх от радиация. За участието си в акцията получават възпоменателни награди от съветските военноморски сили. Понеже всички от екипажа на „Авиор“ преминават медицински контрол в ИСУЛ не само за евентуално облъчване, заключението на Героя бе цветисто обагрено:

- Ти го мислиш задника за сбръчкана стафида, ама като бръкнат с едно кухо желязо дупка с най-малко фи 10 се отваря.

16,30 часа Кратко общокорабно събрание в офицерския салет. За увод капитанът каза, че за трети или четвърти път минава Английския канал при такова време. Сутринта метеобюлетинът на английска радиостанция обещал сухо и слънчево време. Събитие. После прочете заповед на СО „Воден транспорт“ за работното време и почивките по време на преход, рейд и стоянка. Сиреч почивните дни се ползват на кораба, вместо да се прибавят към полагаемата отпуска на брега. Моряците негодуват. Някой чиновник да е прекарал неделята на борда, нали корабът е място за почивка? Разбира се, коментарът на Шами е  най-периферен:

- Сега и секс филм не може да ми хване окото при такова кръвно в главата.

Духовете още не са се укротили и пак засяда клапан. На другата главна машина. Влачим се като запушалка 7-8 часа преди стеснението на Ламанша между Дувър и Кале.

22,00 часа Барото ми нареди за известя старши камериера, че го вика да се качи на мостика. След което му нареди веднага да му донесе шише с киселина. Запретна ръкави и се зае да обработва тоалетната до мостика. Ужасеният старши камериер се опитваше да се намеси членоразделно с „Моля Ви, другарю капитан“, „Ама, другарю капитан“, „Дайте аз, другарю капитан“…Не срещна отзивчивост, в края на процедурата получи празното шише и отпращащ жест.

И преспокойно капитанът седна на капитанския стол. След кратко мълчание пожела да поясни: Сутринта наредих в тоалетната до мостика, където може да се отбие холандският пилот, да се ликвидира миризмата на градски кенеф. Нищо. По обед припомних разпореждането. Пак нищо. Е, вечерта дадох да се разбере, че няма и не може да има неизпълнена капитанска заповед. Сега до края на рейса дисциплината на домакинска команда ще бъде образцова.

Вахтеният трети помощник се взираше в радара, аз се борех с желанието да запаля цигара на крилото на мостика и добре, че го преодолях, защото барото пое монолог в съвсем различна посока: Когато за първи път се качвах на „Пловдив“, наближавах по кея, измъчван не толкова от куфарите, а от напредващата язва. Не стига, че никой не ми помогна по трапа, ами на палубата вацманът ме посрещна излегнат на шезлонг в стойка „плей“, тъмни очила и цигара в уста. Тръснах му куфарите в краката, дръпнах му цигарата и я хвърлих зад борд. Оня скочи, взех му шезлонга и го запратих след цигарата. И се качих в каютата. На часа пристигат куфарите с:

- Извинявайте, другарю капитан.

Вдигах нерви до момента, когато легнах под скалпела на хирурга в Ла Коруня. Сега вече човек от екипажа ме може да ме извади от релси.

PS Случаят с авариралата съветска атомна подводница е действителен и известен в морските ни среди. Разбира се, навремето бе невъзможно да бъде медийно оповестен. Запазих разказа така, както съм го записал на борда на кораб „Пловдив“.

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.

Нейко ДАМЯНОВ