Тази година в Добрич празничното шествие за деня на Св. Св. Кирил и Методий се ОТМЕНЯ.

Тази информация Надежда Иванова получила в официално писмо в качеството си на училищен директор. Причини не били изтъкнати, нито дори загатнати, но колегите й подсказали, че отмяната е заради лошото състояние на центъра. И понеже щяло да е доста неприятно деца и учители да се спъват по дупките, а шествието щяло да прилича на бягане с препятствия, местните власти решили да го отменят.

Това информира във Facebook училищният директор Иванова и попита:

- Кой ни открадна празника?

- Знае ли този някой, че шествието в Добрич датира под различни форми от 1860г. и се е провеждало и в по-трудни времена, по прашните пътища и калдъръмените улици, в пек и дъжд? Най-вече защото то е задавало онова усещане за общностна принадлежност, преклонение пред делото на Св. братя и е показвало благоговението на българина пред науката и просветата и никога, ама никога не е било "подвявано" от партийни ветрове и не е било в услуга на ничии интереси.

- Не се ли планират дейностите, касаещи общоградските събития (особено, когато както в случая, става въпрос за празник с постоянна дата в календара, а не за спорадично явление ) и нямаше ли как овреме да се "закрепи" ситуацията? Да се премахнат дребните парчета от счупените плочи, да се насипе нещо, не много скъпо...не зная, не съм специалист, но мисля, че ако има желание има и начин. Винаги!

- Зададе ли си някой въпроса колко разочаровани деца ще има, колко ленти за отличници ще останат незакачени, колко цветя неподарени, колко майки, татковци, баби и дядовци ще бъдат лишени от емоцията да видят децата си удовлетворени и горди от постигнатото?

- Не трябваше ли това да е празника, който да обедини усилията на всички, така че да се случи, а не да е повод да се измисли оправдание да не се случи? Толкова много спорим в последните години кой да е националния ни празник. Пишем и зачертаваме дати от календара, а днес без угризения оставяме деня, който безусловно, емоционално и единодушно почитаме - 24 май, да бъде сметен под килима и удобно попретупан с обяснението, че догодина, ех, догодина, когато центърът ни стане като тези в Европа, ще има празник. А тази година??? В миналото, хората са спирали военните действия и са установявали примирие, от почит към празниците, а днес ние без война се отказваме да празнуваме и да отдадем почит на важните неща.

- Хрумна ли му на някой, че шествието можеше да смени маршрута си. (Първите шествия са тръгвали от Гаази Баба) Можеше да е в парка, в едната лента на някой булевард (както става на 3 март)...Но това са организация и усилия, а на никой не му се занимава. А и си имаме оправдание....

- Дали някой въобще си дава сметка, че на много от нас ни омръзна основният дебат в града ни от години да е фокусиран около "плочките на центъра"?

"Не знам защо днес, докато се прибирах у дома, крачейки между изпочупените клинкери се сетих за древна Атина и Клистен, който въвел острахизма (форма на политическа разправа с онези, които застрашават демокрацията) като накарал гражданите да напишат имената на виновните на парче от счупени керамични съдове. Този, който съберял най-голям брой остраки бил пропъждан извън пределите на полиса и обречен на забвение.

Счупени плочки - колкото щеш. Дали не е време ние гражданите да напишем по едно име?", завършва Надежда Иванова. 

Постът на училищния директор е предизвикал бурна реакция сред учители, ученици и граждани на Добрич. И... ден след него стана ясно, че шествие все пак ще има.

"Радвам се, че толкова хора реагираха и най-вече тези, от които зависеше развоя на ситуацията. Получих десетки обаждания и заявявам, че поста ми не е поръчков и не обслужва никакви политически интереси. И понеже съм за това да се казва истината само споделям, че не съм си "измислила" нищо. Писмото съществува и е с номер 67-00-14/27.04.2023, а в първото изречение на предпоследния му абзац ясно е написано: "Тази година няма да бъде организирано празнично шествие."

Все пак, като културолог винаги търся не буквалния прочит, а по скоро херменевтичния подход, в който значение имат не само думите, но и контекста на ситуацията. А той продължава да е тревожен . Но.... всяка една проява на гражданска позиция е напомняне, че в Добрич съществува все още критична маса от хора и това ме прави щастлива", написа Надежда Иванова в личния си профил.