Честит Ден на народните будители!

В първия ноемврийски ден, когато за пореден път избираме политически вождове и почитаме паметта на покровителя на България, свети Иван Рилски Чудотворец ( Но по стар стил - бел. р. ), е време да си припомним за едни от най-светлите синове и дъщери на Родината.

Будителите!

Почитаме книжовниците, духовниците, просветителите, революционерите, политическите деятели и всички техни знайни и незнайни сподвижници, които с делото, огненото си слово, примера и жертвата си въздигнаха българската култура и просвета. Спасиха я от забравата и гонителите ѝ.

Разпространяваха я сред всички свои братя по език и дух, а някои дори дадоха живота си за идеята на българската азбука, култура, фолклор, вяра и ... независимост. 

Защото българската свобода започва именно с искрата, подпалена от будителите. Паисий, припомнил славното минало и това, че е срамно да не почитаме корените си. Книжовниците, които се пребориха за българско писмо и четмо, основавайки стотици училища по градове, села и манастири.

Духовниците и обществото, които с десетилетни усилия се пребориха за служба на старобългарски и извоюваха рамките на Екзархията и самостоятелната църква на Родината.

Празникът за първи път е почетен в Пловдив през 1909 година, но тогава честването е неофициално, такова то става след Първата световна война.

Утвърждаването на празника и неговото официално признание идват в едни от най-тежките години на Третото българско царство. Двайсетте са времето на краха на националните идеали след Първата национална катастрофа, настъпила с края на Балканските войни, и Втората национална катастрофа, белязана със смазващия за България Ньойски договор.

Именно в годините на противоречия и раздор народът отново се обръща към „строителите на съвременна България“ от миналото, които поставят основите на възкръсването на страната след V века османска власт.

Огромна заслуга за паметното дело има Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски, а инициативата е на група бележити интелектуалци като проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич и д-р Михаил Арнаудов, които внасят предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските народни будители.

Чак на 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с Окръжно № 17743, според което именно тази дата е определена за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“.

„От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България. Софроний Врачански, д-р П. Берон, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, братя Миладинови, Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Левски, Караджата, П. Р. Славейков, Ив. Вазов и мнозина още големи и малки строители на нашето Възраждане и Освобождение, както и големите фигури на политико-обществени и културни дейци след Освобождението, са завещали на поколенията своите несъкрушими, светли дела, които трябва да се сочат като примери, като образци на бляскаво изпълнен отечествен и национален, културен и граждански дълг.

Стореното от тях ни удивлява, трогва, възнася, то окриля нашия дух, то му дава полети и творчество; то говори на сърцето и душата със силата и блясъка на идеала, с обаянието на необикновеното“, четем в документа, с който Денят на народните будители влиза в празничния календар на страната. С Окръжно № 17743 от 22.07.1922 г. на Министерството на народното просвещение 1 ноември се определя като „Ден на народните будители“, гласи част от прокламацията, написана от името на министър Стоян Омарчевски и главния секретар д-р Ф. Манолов.

„Нима трябва да забравим всичко това? Нима трябва да снемем поглед от това минало, в което имаме толкова светли образи, които като факли вечно осветяват нашия живот, та да се отдадем на един безцелен и безидеен живот? Напротив, първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим с това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество.

Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата треперят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот“, продължава текстът на паметния документ.

Фрапиращо е, че Денят на будителите, създали българското Възраждане, е бил и отменен. Това става от 1945 година. След десетителията прекъсване, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на честванията.

Делото на будителите поддържа огъня на българската култура през вековете. Техните неимоверни усилия пробуждат националния дух във времена на изпитания. Днес от нас зависи да не забравяме заветите им, да помним делата им и да извличаме поуки от премеждията на отминалите събития.

Денят на народните будители не е само дата в календара, но духа им може да носим винаги. Всеки от нас може да разпали в себе си искрица от пламъка на дейците на националното дело. Това може да стане и съвсем простичко, без грандиозни жестове, дори само като прочетем нещо от написаното от тях или за тях.

Дали ще бъде „История славянобългарска“ на Паисий, песните, записани от братя Миладинови, огнените стихове и статии на бунтовния Ботев, или писмата, завещани ни от Апостола на свободата Васил Левски, изборът е наш.

Заветът на будителите е жив, а днес е по-лесно от всякога да се докоснем до него. Може би именно той би помогнал за преодоляването на болезненото разделение в съвременното ни общество.

За да помним и да не забравяме, за да изградим едно по-светло бъдеще.