Банани за 1,50 евро. Толкова според публикация във Facebook струва предполагаемата кражба, заради която кадри от охранителна камера на магазин в Бургас стигнаха до социалните мрежи.

На тях се вижда възрастен мъж пред щанд с плодове и зеленчуци в търговски обект в ж.к. „Славейков“. Ана Минева, която публикува снимките, го обвинява, че е откраднал банани.

„Носиш златен часовник, но не ти се дават 1,5 евро за банани“, пише тя.

Репликата е остра и вероятно точно затова привлича вниманието. Само че снимката не може да ни каже дали часовникът действително е златен, колко струва и още по-малко - какви са финансовите възможности на човека, който го носи.

От статичните кадри не може категорично да се установи и самата кражба. Вижда се мъж в магазина, който държи торба и се намира до плодовете. Твърдението, че е взел банани, без да ги плати, е на авторката на публикацията.

Ако това действително се е случило, постъпката си остава кражба. Ниската стойност на стоката не я превръща в нещо друго и загубата остава за търговеца.

Но точно сумата от 1,50 евро променя начина, по който изглежда тази история.

Защото, когато възрастен човек бъде обвинен, че краде храна за толкова малко пари, наред с възмущението неизбежно идва и друг въпрос - защо?

Не знаем дали мъжът на кадрите е пенсионер. Не знаем какви са доходите му, дали живее сам, дали има семейство, дали е изпаднал в затруднение или просто е решил, че може да вземе нещо, без да го плати. Всяка конкретна история, която му припишем, би била измислица.

Знаем обаче как живеят немалко възрастни хора в България - с бюджет, в който сметките, лекарствата и храната трябва да се поберат до последното евро. При ограничени доходи дори малките покупки започват да се пресмятат, а неща, които за един човек са дребен разход, за друг могат да бъдат част от ежедневна сметка, в която всяка монета има значение.

Това не е оправдание за кражба. Бедността не отменя правилата, а трудното финансово положение не дава право човек да взема чужда стока.

Но има разлика между оправдание и опит да разбереш какво виждаш.

Зад касата стои търговец, който е платил за тази стока и има пълното право да очаква тя да бъде платена и от клиента. От другата страна на камерата обаче стои възрастен човек, за когото не знаем почти нищо.

И затова може би най-лесната част от тази история е да се преброят бананите и да се напише цената им.

По-трудната е да приемем, че един кадър от охранителна камера показва постъпката, но рядко показва причината за нея.

Дали в конкретния случай причината е нужда, навик, безочие или нещо съвсем различно - не знаем.

Няма основание да оправдаваме предполагаемата кражба, както няма основание и да измисляме мотивите на мъжа. Остава обаче фактът, че говорим за храна на стойност 1,50 евро.

Понякога именно дребната сума прави една история по-голяма. Не заради откраднатото, а заради въпроса колко различна стойност могат да имат едни и същи 1,50 евро за хората от двете страни на касата.