260 мъже, жени и деца ще преписват в продължение на три месеца Паисиевата "История славянобългарска", инициативата стартира днес /11 март/ от читалище "Отец Паисий 1903" в чирпанското село Средно градище, където първите шестима ще хванат пачето перо.
Йеромонах Паисий, за чието светско име се спори още дали е било Пенко или Петър, започва делото си през 1760 година, когато е 38-годишен, завършва го през 1762-а, след което започва да разнася ръкописа и собствените си три преписа по българските земи буквално до кончината си в манастира край село Амбелино /днес квартал на Асеновград – бел. ред./ през 1773 година.
Изследователите са успели да проследят със сигурност 70 преписа и преправки на оригинала, като пръв е направеният от котелския свещеник поп Стойко /митрополит Софроний Врачански/ през 1765 година. Следва го самоковският на поп Алекси Велкович Попович от 1771-ва.
Два преписа е правил поетът Петко Рачов Славейков, три са на монаха Харитон през 1831-а, като единият от тях е създаден в Чирпан. На него се чете: "Да се знае как с бързината и труда на монах Харитон беше изписана тази книга..., в годината от въплъщението на Христос - 1831, когато седяхме в град Чирпан и учехме децата на четене. Преписа се тази история от трима писари ..." и е принадлежал на Найден Геров.
В Старозагорския регионален музей се съхранява препис от 1837-а, а други преписи се съхраняват както в България, Румъния, Сърбия, Русия, така и в САЩ – в библиотеката на щата Охайо.
За пръв път "История славянобългарска" е отпечатана през 1914 година под редакцията на проф. Йордан Йорданов.
Сега инициативата е подета от старозагореца Димо Узунов, който вече 21 години организира и води поклоници до монашеската република в Атон, за да помагат на монасите в българската обител "Свети Георги Зограф", с подкрепата на регионална библиотека "Захари Княжески" и благослова на игумена на манастира, разказва "Монитор".
В преписването ще се включат ученици от ОУ "Отец Паисий" в село Зетьово и читалищни дейци от Малко Тръново и Чирпан, през следващите седмици щафетата ще бъде подета от Мъглиж и останалите общини, като до 11 май, когато БПЦ отбелязва празника на светите равноапостоли Кирил и Методий, ще е обиколила всички 11 общини. Финалът ще бъде на 16 юни, когато на сбирка в старозагорската регионална библиотека "Захари Княжески" ще бъдат показани всички преписи.
Тази година има три повода да си припомним за великото ръкописно дело на Монаха: навършват се 3 столетия от рождението му , 60 от канонизирането му за светец и 260 откакто слага точката на 185-а страничка от черновата.
