От около месец един мъж прекарва дните си на пейка в градинката до гарата в Бургас. Няма телефон, няма постоянна работа и според разказа му няма къде да се прибере. Казва се Краси. А когато непозната жена най-сетне сяда до него и го пита от какво има нужда, той не поискал пари.

Поискал работа.

Историята разказва Надежда Ел Атар в една от големите Facebook групи на Бургас. Тя виждала мъжа почти всеки ден, докато тича сутрин или минава през градинката следобед. Вчера решила да спре и да го заговори.

„Каза ми, че се казва Краси и си търси работа, за да може да си осигури подслон“, пише жената.

По думите ѝ мъжът споделил още, че телефонът му е бил откраднат и в момента практически няма връзка с хора, които биха могли да му помогнат. Разказал, че приятел го е нахранил предишния ден, а друг човек му осигурил работа, но само за ден.

Надежда му дала малко пари, а Краси казал, че ще си купи лекарство. Самата тя подчертава, че той не е поискал нищо от нея и няколко пъти повторил единствено, че иска да работи.

Жената поискала разрешението му да го снима и да разкаже историята му в социалните мрежи с надеждата някой да предложи работа. Той се съгласил.

И интернет, който толкова често е място за присъди, този път започна да предлага и решения.

Появиха се конкретни предложения за работа в строителството, монтаж на огради и складова дейност. Мъж заяви, че ще провери на няколко места, където търсят работници, и дори предложи да съдейства Краси да бъде насочен към Дом за временно настаняване. Жена пък е готова да му даде стар телефон, за да може отново да има връзка с потенциални работодатели.

„Мога да предложа на момчето работа за груб строеж“, гласи друг от коментарите.

Историята обаче раздели хората.

Наред с желаещите да помогнат се появиха и скептици. Някои смятат, че щом човек е млад и трудоспособен, би трябвало сам да намери работа. Други разказват за свои неуспешни опити да помагат на хора в подобно положение и предупреждават доброжелателите да бъдат внимателни.

Това също е част от историята и няма причина да бъде премълчавана.

Нито авторката на публикацията, нито GlasNews могат да гарантират разказаното от Краси или как би се развила евентуална помощ. Самата Надежда е пределно откровена:

„Не знам цялата му история и не мога да гарантирам нищо за него.“

В коментарите се появяват и твърдения от хора, които казват, че го познават и че е живял в Гърция. Тази информация обаче не е независимо потвърдена и затова не може да бъде представена като факт.

Сред споровете се откроява един коментар, който вероятно най-добре обобщава случващото се:

„Никой от нас не е извървял неговия път, за да го съди. Ако можете, помогнете.“

Защото помощта не означава непременно да дадеш пари на непознат и да повярваш безусловно на всяка негова дума. Понякога означава да предложиш работа. Да дадеш стар телефон. Да заведеш човек до работодател. Да му покажеш къде може да получи подслон. Да му дадеш шанс, а после той сам да покаже какво ще направи с него.

Дали Краси ще използва този шанс, предстои да се разбере.

Но една жена вече направи нещо много просто: вместо за пореден път да подмине човека на пейката, спря и го попита какво му се е случило. Дали точно от този въпрос ще започне връщането от пейката към живота... предстои да разберем.